РУСИЯ Е НАЙ-НЕПРИМИРИМИЯТ И БЕЗЖАЛОСТЕН ВРАГ НА БЪЛГАРИЯ

ИСТОРИЯТА НЕ Е ТОВА, С КОЕТО СА ВИ ПРОМИВАЛИ МОЗЪЦИТЕ В УЧИЛИЩЕ. ИСТОРИЯТА Е КАТО ДОЛНА КУРВА, "ОБИЧА" ТОЗИ, КОЙТО ПЛАЩА НАЙ-МНОГО.

ИЗ 
"ПОГРОМА НА БЪЛГАРИЯ. ВИНОВНИКЪТ"

Митрополит Методий (Кусев)

(Цялата книга може да прочетете тук:
http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=583:mitropolit&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 )

От един петдесет годишен деец за освобождението на стара България – Македония.

Стар българин, Македонец.

Стара Загора, 1914 г.

Вместо предговор.

Апел към българския народ.

Стига сме жумели, народе. Да си отворим очите и да погледнем. Ще видим, че фантома, който, поради жуменето ни, се представляваше в нашето въображение и ни се чинеше, че е наш велик покровител, а пък излиза, че той е виновника за погрома на България.
Тя, със своето словесно мляко на славянската писменост, откърми и матушката Русия.

Без българската култура, Русия не можеше да бъде велика.

В замяна на писменността и културата, които й даде България, Русия ни подари свободата. Станахме квит.

Императорът каза: „България ще се накаже”. Наказа се.

Руската дипломация извърши погрома на България, за да се изпълнят думите на императора.

За тоя смъртен грях, ще бъде наказана Русия със страшен погром, много по-страшен от оня, който й се нанесе във време на Руско-японската война.

За направения грях, за погрома на България, ще се отплати с разгромяването, с разпадането на великата Руска империя.

Народе, да се помолим Богу, Той да й прости тоя грях. Нека й простим и ние.

Да не допусне Бог изпълнението на приговорения вече разгром.

Митрополит Методий


***

Решението на Русия да освободи България с умисъл да я присъедини на Руската империя, не представляваше тогава престъпна мисъл за интересите на българите, според тяхното тогавашно робско положение. Ето затова планът на руската дипломация е бил и е [...] България да си стане руска губерния. Първият княз, Александър Батенберг, руски човек, пожела да бъде независим княз на независима държава. Той се показа неблагонадежден за изпълнение на руския план за присъединението на България - под руски протекторат.

Съединението на Източна Румелия с България порази руската дипломация. Тоя жест осуетяваше планът за присъединението на България съгласно Рейхщадското споразумение (между Русия и Австро-Унгария от 1876 г. - б.м., П.М.). Уголемяването на България оправдаваше опасенията на руското правителство да не би да се отвори апетит на България и тя да пожелае един ден и посегне да тури ръка на Проливите и на Цариград [...]

Сърбия ни отвори война. Търсеше компенсация за изместеното равновесие: да вземе от България толкова, колкото последната взе от Източна Румелия. Мислехме тогава, че Сърбия беше подбудена от Австро-Унгария. После се оказа, че и Русия имала пръст. Щом се отвори войната, Русия си повика офицерите и ги оттегли от нашата армия. Желанието на Русия да бъдем победени и ограбени от Сърбия, стана явно: само слепите русофили не можеха или, по-скоро, не желаеха да го видят.

Бог закрили България. Сърбите не успяха. Руският план - за ограбването, за намалението на България - не успя [...]

"Девизът" на руското правителство за намалението и отслабването на България за сметка уголемяването и засилването на Сърбия и Гърция се оформи окончателно, в държавна политика на Руската империя, през 1889 година. С посредството на руската дипломация се постигна едно съглашение между Сърбия и Гърция чрез Патриаршията за подялбата на Македония [...] При това положение в Македония се образува една съюзна пропаганда със значение на заговор против българската народност. В нейния състав влизаха консулите руски и сръбски, турските власти, гръцко-сръбските владици и терористите: андарти със сръбските чети. Оръдията на консулите и владиците бяха турските власти и терористите. Като отражение, като отговор на тая изтребителна за българите деятелност на неговите съюзени врагове, българските революционни комитети развиха своите знамена, усилиха своята деятелност. Земаха се мерки за едно всеобщо сериозно въстание. Четите заработиха по-усилено.

Мисълта, че при тия движения и при едно по-сериозно въстание, Европа, за да тури край на тоя тревожен живот, може от Македония да образува една автономна област, разтревожи руската дипломация. Последната знаеше твърде добре, че ако се образуваше от Македония автономна област, нямаше да остане нито сърбин, нито грък, нямаше да се мине много време, за да се присъединеше тая област на България. В такъв случай всичкия план на руската дипломация рухнуваше.

Страхът пред мисълта за образуването от Македония на една автономна област, застави Зиновиева, руския тогава посланик в Цариград, да подбуди турското правителство, за да вземе мерки за унищожението на тия български комитети. Известно е, че той даде „карт бланш” на турците да употребят всичките усилия и средства за одушването на всяко движение за придобиване политическо право на Македония. Турците не закъсняха да използуват това желание на руската дипломация [...] Разорението и унищожаването с топове на 150 села български в Македония се дължи на милосердието на Зиновиева [...] Руските консули в Македония, съюзници на сърби, гърци и на турци против българите, в своите рапорти, които публикуваха в Петербургския „Държавен вестник”, обвиняваха българите и оправдаваха турците [...]

Русофилството в България е достигнало до идиотство. Когато руската дипломация прави пакостите, ние, българите, нарочно си закриваме очите; жумим, за да не виждаме пакостите, правени нам от Русия; "погромът ни дойде от Австро-Унгария; 16 юний е катастрофалната дата". Така казваме [...]

Руският император, който, както се види, не държи сметка за чувствата на самите нас, русофилите, дойде на поклонение в Кюстенджа, за да изкаже своята признателност и благодарност на Румъния, оръдието за нанесения погром на България [...]

Да видим как [...] тия наши държавници и умни мъже съдействаха за изпълнението на планът за погрома. Известно е, че България се готвеше 30 години за освобождението на поробените братя. Нейният идеал беше: обединението на българския народ. Възползвана от тоя стремеж на България... руската дипломация устрои една клопка (капан), в който да попадне България во глава със своя цар. Устроения от руската дипломация Балкански съюз беше уредения капан... Подир детронирането на княз Ал. Батемберга, известно е, че Русия, чрез изпращането в България на своя комисар, като в област, находяща се в неин протекторат, се опита да тури ръка на България. Стамболов, в своята неимоверна решителност, извика: "долу ръцете" и, като развя знамето на независимостта, отвори ожесточена борба против посегателството на независимостта на България. Тогава, в тая борба, Австро-Унгария се яви поборница, в защита каузата на независимостта на България, а с Австро-Унгария - почти цяла Европа.

С образуването на Балканския съюз се целеше разгрома на България. В такъв случай се мислеше, че, при опита за погрома, пак Австро-Унгария ще се яви застъпница, да защищава България. Ето за това в договора на тоя Балкански съюз, се помести клауза, враждебна на Австро-Унгария, т.е. България се задължаваше да даде на Сърбия 200 000 щика против Австро-Унгария. Се целеше с тая клауза да се предизвика смъртна враждебност на Тройния съюз против България.

Тоя съюз със Сърбия беше едно крайно глупаво дело за България. И най-простият българин знаеше, че сърбите са подли и вероломни; че те отдавна планират и действат открито, за да ни ограбят; че искат да ни вземат не само Македония, но още - Кюстендил, и София, и Видин; че те за Сливница има да си отмъщават на България, и че те, най-после, са били всякога в съюз с враговете на България - турците и гърците. И децата в България знаеха, че гърците са най-големите врагове на България и на славянството. На турчин може да имаш доверие, но не и на грък.

България е болна. Тя страда от недъга на сляпото русофилство. Погромът се дължи на тоя недъг [...] Кабинетите Гешов - Данев приеха съюза и подписаха договорът със Сърбия по искането и посредството на руската дипломация и под гаранцията на императора. Тия кабинети бяха чисто русофилски.

Подир погрома руският посланик Неклюдов побягна от София. Чичо Петър, сръбският крал, го награди с най-голям орден за заслуга към сръбските интереси. Защо кралят на Сърбия награждава един пълномощен министър, който действувал в друга държава, в София?.. По заповед от своето началство той, Неклюдов, дирижираше нашите русофилски кабинети, които му служеха за кукли, дирижирани от него, слепи оръдия. Всяко утро той се осведомяваше от нашите министри за състоянието на нашите войски, где кои части се намират, где е голямата сила и где се намира слабата ни страна. Всеки ден Неклюдов чрез Хартвига държеше сръбското правителство в знание за движението и положението на частите на нашата армия. Значи Руското дипломатическо агентство в София е служило за шпионско отделение на сръбската армия [...] Но не е само тази заслугата на Неклюдов. Той издавал заповедите за отстъпленията и настъпленията на нашата армия. В помощника на главнокомандващия, в генерала Савов, се съзряло и посрещнало едно препятствие за правилното командуване на армията ни от Неклюдов. Затова генерал Савов се замести от генерал Радко Димитриев, най-благонадеждния, послушен русофил. Где ги не сееш, тамо не поникнуват руските дипломати [...] Не 16 юний, а 18 юний създаде погрома на България, когато Неклюдов заповяда да отстъпи нашата армия по всички линии. Ако не беше тая заповед, т.е. ако не беше се извършило това отстъпление, цялата сръбска армия щеше да попадне в плен. Тогава и гърците щяха да бъдат унищожени [...]

Руската дипломация, во главе със своя император, протестираха ли за тия свирепости и нечути жестокости, вършени над българите в поробените земи от сърби, гърци и румъни, угрозиха ли тия зверове да престанат да унищожават един в нищо невинен народ? Драконовския, най-свирепия закон, който издаде Сърбия за унищожение на българите в Македония, руския вестник "Новое време" намери, че е много мек, трябва да бъде много по-жесток, за да смаже главата на тая змия - българския елемент [...]

За тия страшни грехове (против България), погромът на Русия ще бъде много страшен. Не като оня във време на Руско-японската война. Много по-страшен. Във време на Руско-японската война, за греховете, извършени (1903 г.) от руската дипломация против българите в Македония, извършени чрез Зиновиева и Ламздорфа, Бог я наказа със загубата на флотата, на Порт Артур, на Манджурия и на Корея. Сибирската железница, за която се изхабиха милиарди, остана сега излишна. Отгоре на това, пожертвуваха се напразно стотина-двесте хиляди храбри руски мъже.

За греха с погрома на България, какво по-страшно ще бъде наказанието? Величието на Руската империя се дължи на "теократизма". Основата, върху която се съзида великата Руска империя и върху която се крепи, беше режима на "теокрацията: да се върши всичко по волята Божия, за неговата слава (да освобождава от властта на мюсюлманите поробените християнски народи). Тая основа - теократизма - окончателно е разрушена от речения грях (погромът на България). Следователно Руската империя остава без основа, и, като такава, ще се разгроми и ще се разпадне [...]

Всички крайбалтийски области: Финландия, Остландия, Литва, Полша и Бесарабия й се отнимат. От Малорусия (Украйна) се образува отделна, самостоятелна държава. Губи целия Кавказ. Владенията й в дълбока Азия хвръкнуват. Сибир отива на Япония и на Китай. От Русия ще остане едно Московско царство [...] Руската дипломация, во главе със своя император, приготовляват такъв кюлаф на Руската империя...

1914 г.

Стара Загора

LE MONDE DIPLOMATIQUE И „МАКЕДОНСКИЯТ ЕЗИК” !!!

... ИЛИ ... ВРЯВА И БЕЗУМСТВО !

„История, разказана от луд, със много шум и бяс, в която няма ни капка смисъл ...”
Шекспир.

Изобщо не бих се изненадал или учудил, ако след месец и друг прочета в някое АВТОРИТЕТНО ЕВРопЕЙСКО издание, че БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК произлиза от руския или още по-трагикосмешното от „македонския език” !

Човек осъзнава колосалната уродливост и извратеност на тази най-долна и гнусна Коминтерновска лъжа, разстлала навсякъде мизерната си доктрина едва след контакти с македонисти, та дори когато носят френски имена !!!

Това е последният, петнадесети брой на Le Monde diplomatique, 
видно от първата страница на корицата.

На стр.74 е публикувана статията озаглавена 
„Братска страна и сестрински език” 
(„Bruderland und Schwestersprache”) !!! 

Авторът на творбата е Лоран Жеслин (Laurent Geslin),
 когото може да видите на снимката по-долу.

Той е журналист на свободна практика списващ за:
RFI, Radio France, RSR, Libération, Le Temps, La Libre Belgique, 
Ouest France, Médiapart, TC, Le Monde diplomatique, France 24. 

В нашата държава, държавните институции ангажирани с големи държавни дела, нямат време, а може би и смелост да отговарят на разни „джурналис’чета”, та дори когато техните материали се появяват на страниците на списание, четено предимно от дипломати. 

Единствена, може би, н.с. І степен Ана Кочева–Лефеджиева от Института по български език към БАН, секция за българска диалектология и лингвистична география, даде достоен отговор на страницата на ФРОГНЮЗ ! 
http://www.frognews.bg/news_72425/

Предлагам ви нейната публикация:
"В 15-ти брой на изключително авторитетното и сериозно дипломатическо списание Le Monde diplomatique се появи странна и повече от спорна статия, подписана от Лоран Жеслин, озаглавена „Братска страна и сестрински език” („Bruderland und Schwestersprache” – ние четем германската версия на изданието – б.ред). 

Статията е посветена на взаимоотношенията между България и Македония, а подзаглавието й гласи „България не престава да оспорва македонската самостоятелност”. Статията е придружена от множество исторически карти, които недвусмислено илюстрират принадлежността на географската област Македония към българското национално пространство в миналото, но независимо от това в нея се говори за „македонски книжовен език” и за неговата история ?!

В славистиката е повече от добре известен фактът, че въпросният коминтерновски „език”, който всъщност представлява писмено-регионална норма на български, се появява по силата на политически декрет на 2 август 1945 година. Въпреки това обаче във въпросната статия се твърди, че текстове, написани на македонски, били известни още от 16 век. Така и не се дава конкретен пример кои точно са тези енигматични „македонски” ръкописи и кой е техният автор, но съждението е налице, а това е стряскащо, защото се намира в безусловно авторитетно издание като Le Monde diplomatique.

Не става ясно и какъв е източникът на това твърдение, но все пак бихме имали основание да считаме, че най-вероятно той е македонски. В този смисъл ще си позволим да препоръчаме на мосю Жеслин да разгърне и български автори по темата, както и европейски слависти, от които ще научи, че българската книжовна продукция от този период (тя се създава преди всичко в манастирските книжовни средища) се характеризира с общи езикови черти, които отпращат към един-единствен книжовен език, който без съмнение е български. Нещо повече, добре би било да се обърне специално внимание и на френските източници, които са недвусмислени и авторът би трябвало най-малкото да ги е чувал, ако не и чел като професор А. Мазон с неговите „Славянски приказки от Югозападна Македония”, Париж 1923 (André Mazon, Contes slaves de la Macédoine sud-occidentale); или Анри Пози с „Войната се връща”, Париж 1934 (Henri Pozzi). Те са осветлили еднозначно историческите и лингвистични факти.

Още едно абсурдно твърдение от статията (изнесено под линия и с ремарка „бележка на редакцията”) буди повече от недоумение. В него се твърди следното: 
„ По време на „македонския ренесанс” през 19 в. бяха направени повече безуспешни опити да се легитимира самостоятелен книжовен език. Неговото лексикално богатство и граматика се отклоняват от български под влияние на гръцки, но въпреки това българският е най-близкият език. В лингвистиката български и македонски образуват източната група на южнославянските езици, факт, който не се възприема в България” и т.н.

В тези констатации има най-малко няколко грешки, които биха могли да се избегнат, ако беше обърнато внимание на планините от факти, с които борави непредубената лингвистика, а нея мосю Жеслин очевидно не познава. „Македонски ренесанс” е понятие, което вероятно съществува единствено в настоящите македонски учебници по история, но там присъстват и ред други смехотворни факти, които отвеждат началото на тази история далеч преди Александър Македонски и коня му Буцефал. Въпросният ренесанс е нищо друго освен Българското възраждане, започнало именно по югозападните български земи през 18 век, горе-долу по времето, когато Паисий Хилендарски завършва своята „История славянобългарская”. Това става през 1762 г. По време на Възраждането много от просветните, духовните и ангажираните в революционната борба дейци са именно от географската област Македония. Те се самоопределят като българи и работят за българско духовно и национално събуждане и освобождение на Мизия, Тракия и Македония от турска власт. Това се отнася и за стружките братя Константин и Димитър Миладинови, и за Григор Пърличев, и за Райко Жинзифов и за още стотици и хиляди българи от Македония, за които не е имало съмнение какви са. За разлика от съвременните им потомци оттатък Вардар, които, пренаписвайки историята, са подменили и националната им принадлежност, така че и майка им да не ги познае... 

За отклонението на „македонски” от „български” под влияние на гръцки, признаваме си чистосърдечно, досега не бяхме чували. Това „феноменално” лингвистично откритие на редакцията има ресурса да попадне в съкровищницата на колосалните глупости (да ни прощава реномираното издание, но отново най-искрено предлагаме на авторите му повече да четат, преди да се захванат с писане). Върху историко-географското землище на българския език северните гръцки говори са всъщност български по своята природа. Това са говорите около Солун (родината на Кирило-Методиевия език), около Драма, Сяр, а още по на изток – около Ксанти и Гръцка Тракия. Съвременните теренни проучвания недвусмислено показват, че тези диалекти продължават да споделят характерните особености на целокупния български език, а разликите са само, защото пазят най-архаични особености от по-стари периоди, вкл. остатъци от падежи и интересна лексика. Кои са т.нар. „гръцки влияния” върху т.нар. „македонски език” редакцията на Le Monde diplomatique не конкретизира, а и едва ли би била в състояние да го направи. Български, албански и румънски, заедно със северните гръцки диалекти образуват балкански езиков съюз и споделят редица общи особености по отношение на структурата си, но каквото е характерно за български, същото е и за македонските му диалекти. Що се отнася до лексиката, влияние на един език върху друг (особено когато са съседни) винаги има, но този сегмент не е структуроопределящ и не може да промени природата на един език.

Що се отнася до заглавието на мосю Жеслин „Братска страна и сестрински език”, то действително е вярно в първата си част. България е дала не един и два примера за това, че възприема Македония като братска страна на Балканите. По отношение на втората част – за швестер шпрахето – бихме предложили друга, по-коректна формулировка. Например - „майчин език”. Ще бъде вярна и точна. Защото съвременна България има желание да е братска страна за Македония, докато общият ни език си е един и същ, майчин, български!"

*****

Появата на т.нар. „македонски книжовен език” е уникално явление в европейската лингвистична действителност, нямащо нищо общо с нормалното възникване и развитие на естествените езици на континента.
За разлика от тях той е сътворен изкуствено от група хора:
1. на определена дата;
2. на определено място; 

3. с определен декрет.

Това е решението. 
Кратко и пределно ясно, чисто политическо решение. 

Само че тази „бележка” има своята предистория !
И тя започва така:

„САМУИЛ БОРИСОВИЧ БЕРНШТЕЙН родился 3.01.1911, умер 06.10.1997 года. ... , 
в семье политических революционеров.
... Он был выдающимся лингвистом прошлого века.
... входил в объединение лингвистов под названием „Языкофронт”.” !!!

http://www.threeda.ru/iudaizm/velikie-iudei/samuil-borisovich-bernshtein.html

„С 1934 по 1938 г. С. Б. Бернштейн руководил кафедрой бол­гарского языка и литературы в Одесском педагогическом институте... 

...Труды С. Б. Бернштейна начали появляться в печати с сере­дины 30-х годов. Это статьи по польскому, болгарскому и маке­донскому языкам...

... В 1946 г. С. Б. Бернштейн защитил докторскую диссертацию „Разыскания в области болгарской исторической диалектологии”.

... Болгарская академия наук (в 1963 г.) и Македонская академия наук и искусств (в 1969 г.) избрали его своим членом-корреспондентом. Правительством Болгарской На­родной республики он награжден орденом Кирилла и Мефодия I степени и медалью в честь 25-летия Народной власти в Болгарии.”

http://danefae.org/pprs/sbb/40let.htm

„Моята гледна точка по македонския въпрос печатно съм изказал още през 1938 година в статия специално посветена на македонския език. В нея съм писал „Независимо от значителното диаметрално разнообразие, македонските говори сами по себе си представят едно единство и видимо се отличават от говорите в Тракия, Родопите, Мизия и Балкана.” – 

„Македонски език”, Большая Советская Энциклопедия, том. 37, Москва 1938, стр. 743–744

БЪЛГАРИЯ не се споменава !

„Великият юдей”, титан на инженерната лингвистика, С. Б. Бернштейн е „мозъчният тръст”, основоположникът на „македонскиот jазик”! 
Учител е на неговите верни последователи, творци на македонската словестност - Дина Сергеевна Мухина-Станишева, майка на премиер-министър, на сърбоманския македонец Блаже Конески, на сърбина Александър Белич и други коминтерновски етноинженери със сАветски дипломи, с изключителен принос в изграждането на доктрината македонизъм !!!

Наивници са тези, които вярват, че сентенцията „Разделяй и владей” е римска.

***

О развитии македонистики в России

Рина Павловна Усикова

профессор кафедры славянской филологии, 

доктора филологических наук, 

ведущего российского македониста, 

иностранного члена Македонской академии наук и искусств

http://www.dissers.ru/books/1/8002-3.php

1. Македонистика в нашей стране развилась и стала одной из ведущих славистических отраслей в мире благодаря первым трудам по южнославянским языкам и диалектам известных ученых А. М. Селищева и его ученика С. Б. Бернштейна, которые считали македонские диалекты близкими к болгарским и сербским диалектам, но в результате длительного развития ставшими уже в древний период отдельными южнославянскими (и балканскми) диалектами.

2. В 1938 г. в 37 томе Большая Советская Энциклопедия была впервые опубликована статья С. Б. Бернштейна о национальном южнославянском языке «Македонский язык».

3. История развития македонских диалектов и создание литературного македонского языка отличалась уникальностью в славянском языковом мире: в течение тысячи с лишним лет (с VI в. н. э.) пришедшие на Балканы с северовостока македонские славяне не имели собственного государства, но сохранили свою этническую идентичность и диалекты.

4. Литературный македонский язык был кодифицирован в 1945 г. как официальный язык Народной Республики Македонии в составе федеративной Югославии. В кодификационной комиссии литературного македонского языка 1945 г. ведущую роль сыграл гений македонской культуры Блаже Конеский – талантливый поэт и ученый, организатор науки и высшего образования в Македонии.
 

5. С 1945 г. до нашего времени литературный македонский язык очень интенсивно развивался и стал современным развитым литературным языком.

6. В 1945 г. С. Б. Бернштейн первым написал грамматику молодого литературного языка и его диалектов с краткой хрестоматией литературных и диалектных текстов – «Очерки по македонскому языку», в которой рассматривал македонский язык и его диалекты сопоставительно с другими южнославянскими языками и диалектами – болгарским и сербохорватским. Однако по политическим причинам книга не вышла из печати.

7. В 1948 г. в Вестнике Московского университета, № 2 была опубликована статья С. Б. Бернштейна «К вопросу о форме 3-го л. ед. ч. настоящего времени в македонском литературном языке». С. Б. Бернштейн охарактеризовал македонский язык в его историческом развитии, т. е., как и А. М. Селищев, рассматривал историю языка и культуры славянского македонского этноса в сравнительно-сопоставительном плане с другими южнославянскими диалектами.

8. Интерес к македонскому языку и его диалектам проявился и у других славистов – учеников Самуила Борисовича. В 1962 г. в ж. «Вопросы славянского языкознания», № 6, была опубликована статья В. М. Иллича-Свитыча «О стадиях утраты ринезма в юго-западных македонских говорах». Эта работа имела большое значение для истории славянского языкознания.

9. В 1963 г. в Москве вышел словарь македонского литературного языка: «Македонско-русский словарь» объемом 30 000 слов, составленный В. М. Илличем-Свитычем и Д. Толовским, под ред. Н. И. Толстого, с грамматическим справочником, составленным Илличем-Свитычем. Этот словарь оказался первым лексикографическим исследованием молодого македонского литературного языка на начальном этапе его развития.

10. Немалый вклад в развитие македонистики внес ученик С. Б. Бернштейна Н. И. Толстой в исследованиях о лексике славянских языков на общеславянском фоне, о типологии литературных славянских языков и по вопросам взаимоотношений языка и культуры. Македонская наука высоко оценила научную деятельность С. Б. Бернштейна, избрав его одним из первых иностранных членов Македонской академии наук и искусств (1971 г.). Иностранным членом Македонской академии наук и исскуств вскоре был также избран и Н. И. Толстой.

11. Благодаря С. Б. Бернштейну в Институте славяноведения АН СССР в 1960 г. была открыта новая научная специальность «македонский язык». Осенью 1965 г. Р. П. Усикова защитила первую в мире кандидатскую диссертацию «Морфология имени существительного и глагола в македонском литературном языке», после чего ей разрешили поехать в Македонию на десятимесячную стажировку.

12. В 1975 г. в МГУ открыта специализация «Македонский язык и литература», которая существует до сих пор и является единственной славистической специализацией в нашей стране.

13. В некоторых университетах нашей страны македонский язык преподается как второй славянский на славянском отделении, на русских отделениях и как спецкурс студентам других лингвистических специальностей (МГУ, Санкт-Петербургский университет, Университет г. Перми, Воронежский университет).

14. Продолжаются исследования по вопросам македонского языка учеными МГУ и других российских университетов. Так, в 1985 г. в Скопье вышло первое издание учебного пособия Р. П. Усиковой «Македонский язык» – грамматический очерк и тексты для чтения со словарем.

15. Коллектив российских славистов-македонистов издал в 1997 г. в Скопье трехтомный «Македонско-русский словарь», содержащий около 65 тыс. словарных статей. (Авторы-составители Р. П. Усикова, З. К. Шанова, М. А. Поварницина, Е. В. Верижникова; автор грамматического справочника по македонскому языку – Р. П. Усикова.) Словарь отражал лексику македонского литературного языка 90-х гг.ХХ в., бурно разивающегося в течение тридцати лет с момента его кодификации.

16. В 2003 г. в Москве был издан новый македонско-русский словарь объемом более 40 тыс. словарных статей (составители – Р. П. Усикова, Е. В. Верижникова, З. К. Шанова, М. А. Поварницина, под общей редакцией Р. П. Усиковой и Е. В. Верижниковой; грамматический справочник по македонскому литературному языку составлен Р. П. Усиковой).

17. В 2003 г. в Москве была также издана «Грамматика македонского литературного языка» Р. П. Усиковой – учебник по теоретическому курсу грамматики, и одновременно пособие для практического изучения македонского языка с текстами для чтения и словарем к текстам.

18. Российские ученые продолжают изучение македонских диалектов в рамках международного проекта общеславянского атласа. В Институте славяноведения РАН интенсивно изучается история македонского этноса, македонской культуры и литературы. Российские ученые по многим научным темам работают в содружестве с македонскими учеными и славистами других стран, участвуют в совместных научных конференциях и съездах. 

За 30 лет существования македонистики как одного из предметов славяноведения и балканистики в стране появились новые поколения ученых-лингвистов и литературоведов (Е. В. Верижникова, Н. В. Боронникова, З. К. Шанова, Е. Ю. Иванова, Е. В. Степаненко, А. Н. Соболев, М. Б. Проскурнина, А. Г. Шешкен и др.).

***

Ваш баща е дяволът; и вие искате да изпълнявате похотите на баща си. Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина. Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата.
ОТ ИОАНА СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ 8:44

Ако желаете да видите истинска двунога отрепка, от рода Homo Pomiiarikus , само напишете на Чичо Гугъл: Проф д-р Стефан Влахов-Мицов и ще ви се напукат очилата ... За такъв РОДООТСТЪПНИК и през ум не ви е минавало !!!

БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ !