ИСТИНАТА ЩЕ НИ НАПРАВИ СВОБОДНИ !

неделя, 20 април 2014 г.

2. ГОСПОДАРИТЕ НА ПАРИТЕ ИЛИ КАК МЕЖДУНАРОДНИТЕ БАНКЕРИ УСТАНОВИХА КОНТРОЛ НАД АМЕРИКА - 2


„THE MONEY MASTERS”


ЧАСТ ВТОРА


9. БАНКА НА СЕВЕРНА АМЕРИКА

Към края на революцията, на среща в „Залата на независимостта” делегатите на Континенталният конгрес бяха отчаяни за пари. През 1781, те позволиха на Робърт Морис, техния финансов надзорник да основе частно притежавана централна банка. Морис беше богат човек, който стана още по-богат по време на революцията търгувайки с военновременни стоки. Носеща името Банка на Северна Америка, новата банка прие модела на Банк ъф Инглънд. Беше и позволено да използва практиката на частичните резерви - да дава в заем пари, с които не разполагаше, както и да наложи лихва върху тях. Ако аз или вие го направите, ще бъдем обвинени измама. Според устава на банката, частни инвеститори трябваше да вложат първоначален капитал от 400 000 долара. Но когато Морис не можа да събере сумата, той безсрамно използва политическата си власт за да депозира в банката златото, което Франция беше депозирала в Америка. След това той даде тези пари в заем на себе си и своите приятели за да ги ре-инвестира в акции на банката. Както и Банк ъф Инглънд, тази банка получи монопол върху националната валута. Скоро опасността стана явна. Стойността на американската валута продължи да пада в продължение на четири години, а през 1785г., банката не получи нов мандат. Водачът на успешния опит за унищожаване на банката, патриотът Уилиам Финдли от Пенсилвания, обясни проблема по следния начин:

„Тази институция, която се ръководи единствено от принципа на алчността няма никога да промени целта си... да завладее цялото богатство, властта и влиянието над страната.”

Хората зад банката на Северна Америка – Александър Хамилтън, Робърт Морис и президента и Томас Уайлинг не се отказаха. Само шест години след това, Хамилтън, секретар на съкровищницата и менторът му Морис атакуваха Конгреса с нов проект за частна централна банка. Носеща името Първа банка на САЩ, тя отново се ръководеше от Томас Уайлинг. Играчите бяха същите, само името на банката беше променено.



10. КОНСТИТУЦИОНАЛНИЯТ КОНВЕНТ

През 1787, ръководителите на колониите се събраха във Филаделфия за да заменят остарялата вече договор за конфедерирането. Както вече разбрахме, Томас Джеферсън и Джеймз Мадисън са били против частно притежавана централна банка. Те разбираха проблемите, които Банк ъф Инглънд беше създалаи не желаеха нищо подобно. 

Според Джеферсън:

„Ако някога американският народ разреши на частни банки да контролират печатането на неговите пари, първо чрез инфлация, а след това чрез дефлация, банките и корпорациите които се развиват около тях ще лишат американския народ от всякаква собственост, докато децата му един ден се събудят бездомни на континента който техните бащи бяха завладели.”

По време на дебата за бъдещето на паричната система друг един от основателите, губернатора Морис, остро разкритикува мотивите на собствениците на Банката на Северна Америка. Губернаторът Морис оглавяваше комитета, който написана завършения вариант на Конституцията. Морис много добре знаеше мотивите на банкерите. Заедно със стария си бос, Робърт Морис, губернаторът Морис и Александър Хамилтон представиха първоначалния план за Банка на Северна Америка пред Континенталния конгрес в последната година на революцията. В едно писмо написано до Джеймз Мадисън на 2 юли 1787, губернаторът Морис разкри какво се е вършело:

„Богатите ще се опитат да установят своята власт и да поробят останалите. Те винаги са го правили и винаги ще го правят...резултатите от дейността им тук ще бъдат такива каквито са били и другаде, ако чрез силата на правителството не ги поставим там, където трябва да бъдат.”

Въпреки че губернаторът Морис напусна редиците на банкерите, Хамилтън, Робърт Морис, Томас Уайлинг и техните европейски поддръжници не възнамеряваха да се отказват. Те убедиха мнозинството от делегатите на Конституционния конвент да не дава власт на Конгреса да емитира книжни пари. Повечето от делегатите бяха все още замаяни от необузданата парична инфлация по време на революцията.Те бяха забравили колко успешни бяха колониалните разписки преди войната. Но Банк ъф Инглънд не беше забравила. Чейнджаджиите не можеха да позволят на Америка да печата своите собствени пари отново. Конституцията мълчи по този въпрос. Тази грешка остави вратата широко отворена за чейнджаджиите, точно според техния план.

11. ПЪРВА БАНКА НА САЩ

През 1790 г. по-малко от три години след подписването на Конституцията, чейнджаджиите отново нанесоха удар. Новоназначеният първи секретар на съкровищницата, Александър Хамилтон предложи проектозакон в Конгреса за формирането на нова частна централна банка. В същата тази година, Мейр Ротшилд направи следното изказване от своята банка във Франкфурт:

„Ако аз печатам и контролирам парите на една държава, не ме интересува кой пише законите и.”

Александър Хамилтон беше пионка в ръцете на международните банкери. Той искаше и успя да създаде Банка на САЩ. Едно от първите назначения на Хамилтън след дипломирането му като юрист е било помощник на Робърт Морис, председателя на Банката на Северна Америка.Всъщност година преди това, Хамилтън в писмо до Морис казал:
„Един не много тежък национален дълг, за нас ще бъде национална благословия.”
Благословия за кого? След ожесточени дебати, през 1791 г. Конгресът гласува проектозакона и даде двадесетгодишен мандат на банката. 

Новата банка се наричаше Първа банка на САЩ.

...тогава и ...

... сега.

Изправен съм пред сградата на Първа банка на САЩ във Филаделфия. Банката получи право да печата пари даже при положение, че 80% от акциите и се притежаваха от частни инвеститори. Останалите 20% бяха купени от правителството на САЩ, но причината не беше да се даде на правителството право на участие в играта, а да достави първоначалния капитал за останалите акционери. Също както и при предишната Банка на Северна Америка и Банк ъф Инглънд, акционерите никога не изплатиха пълната стойност на акциите си. Правителството предостави първоначалните 2 милиона долара в наличност, след това банката чрез стария фокус с частичните резерви, даде заеми на останалите акционери, за да могат да изплатят останалите 8 милиона долара за тяхната безрискова инвестиция. Също както Банк ъф Инглънд, името Банка на САЩ беше умишлено избрано,за да прикрие факта, че тя беше контролирана от частни лица. Също както и при Банк ъф Инглънд, имената на инвеститорите в банката никога не бяха разкрити. Години след това се говореше,че Рошилдови бяха силата зад старата Банка на САЩ. Банката беше представена пред Конгреса като средство за стабилизиране на банковата система и елиминиране на инфлацията.
Какво се случи? 
През първите пет години, правителството взе в заем 8.2 милиона долара от Банката на САЩ. През този период цените нараснаха със 72%. Новият външен министър, Джефърсън наблюдаваше това с тъга и разочарование, безсилен да го спре:

„Бих желал да прокарам само една поправка в нашата Конституция –да забраня на федералното правителство да взема пари в заем.”

Така мислят и милиони американски данъкоплатци. Те гледат с разочарование как федералното правителство обрича американската икономика на вечна задлъжнялост. Въпреки че носеше името Първа банка на САЩ, това беше първият опит за частна централна банка в страната. Както и при Банка на Северна Америка правителството даде парите за да започне дейността на тази банка, а след това банкерите си дадоха заеми един на друг за да изкупят останалите дялове.Това беше измама, проста и очевидна и нямаше как да продължи дълго време, но нека сега да се върнем обратно в Европа за да видим как един човек успя да манипулира британската икономика, получавайки първи вестта за окончателния разгром на Наполеон.



12. ВЪЗХОДЪТ НА НАПОЛЕОН



„Bonaparte franchissant le Grand Saint-Bernard, 20 mai 1800”

худ. Жак-Луи Давид - 1802


Тук, в Париж Банк ъф Франс беше създадена през 1800 г. по подобие на Банк ъф Инглънд. Наполеон обаче реши, че Франция трябва да бъде свободна от заеми и не се доверяваше на Банк ъф Франс. Той заяви, че когато правителството зависи от банкерите за пари, банкерите, а не правителствените ръководители управляват:
„Ръката която дава е по-силна от ръката която иска. Парите нямат родина. На финансистите им липсва патриотизъм и благоприличие. Тяхната единствена цел са печалбите.”

Една неочаквана помощ щеше да дойде от Америка. През 1800г., Томас Джеферсън спечели трудна победа над Джон Адамс за да стане третия президент на САЩ. През 1803 г., Джеферсън и Наполеон сключиха сделка. САЩ дадоха на Наполеон 3 милиона долара в злато, в замяна на една голяма територия на запад от река Мисисипи - покупката на Луизиана. С тези три милиона долара, Наполеон бързо сформира армия и потегли през Европа, покорявайки всичко по пътя си. Но Англия и Банк ъф Инглънд бързо му се противопоставиха. Те финансираха всички нации по пътя му и извлякоха огромни печалби от войната. Прусия, Австрия и най-накрая Русия потънаха в дългове опитвайки се неуспешно да спрат Наполеон. Четири години по-късно, когато френската армия беше в Русия, 30 годишния Нейтън Ротшилд, който ръководеше лондонския офис на семейство, лично се зае с изпълнението на един дързък план, да пренесе през Франция необходимия товар злато за да финансира атака на дукът на Уелингтън от Испания. По-късно, на едно пиршество, Нейтън се похвали, че това е било най-изгодната сделка която е бил правил. Той не подозираше, че в близко бъдеше щеше да направи още по-изгодна сделка. Атаката на Уелингтън от юг и няколко поражения, принудиха Наполеон да абдикира, като Луис XVIII беше коронован. Наполеон беше изпратен на заточение на Елба, малък остров близо до Италия, завинаги далеч от Франция.

Докато Наполеон беше заточен и временно победен от Англия с финансовата помощ на Ротшилдови, Америка също се опитваше да се освободи от своята централна банка.



13. ГИБЕЛТА НА ПЪРВА БАНКА НА САЩ. ВОЙНАТА ОТ 1812


През 1811, законопроект за подновяване на дейността на Банката на САЩ беше представен в Конгреса. Дебатите станаха много разгорещени, а законодателите на Пенсилвания и Вирджиния поискаха от Конгреса да унищожи банката. Пресата открито нападна банката, наричайки я “голяма измама”, “лешояд”, “усойница” и “кобра”. Де да имахме още веднъж независима преса в Америка! Един конгресмен на име П.Б. Портър се нахвърли срещу банката от трибуната на Конгреса, като пророчески предупреди, че ако се даде нов мандат Конгресът „ще отгледа в пазвата си усойница, която един ден ще забие отровните си зъби в сърцето на свободата на тази страна.” Изгледите пред банката бяха мрачни. Някои автори твърдят, че Нейтън Ротшилд е отправил предупреждение, че ако не бъде даден нов мандат на банката, САЩ ще бъдат включени в една изключително опустошителна война. Но това не бе достатъчно. Когато димът се разсея, проектозаконът беше отхвърлен с един глас в Камарата на представителите и беше в без изходно положение в Сената. По това време четвъртият президент на Америка, Джеймз Мадисън, беше в Белия дом. Да си припомним, че Мадисън беше упорит противник на банката. Неговият вицепрезидент, Джордж Клинтън, наруши равновесието в Сената и отпрати банката в небитието. След около пет месеца Англия нападна САЩ и се започна войната от 1812 г. Но британците все още бяха заети с Наполеон, при което войната завърши без победител през 1814 г. Въпреки че чейнджаджиите временно изгубиха, те не бяха напълно победени. Само след две години, те щяха да предложат централна банка – по-голяма и по-силна от преди.


14. ВАТЕРЛО



Стратегическото положение в Западна Европа през 1815 г.

Нека сега отново се върнем към Наполеон. Този епизод прекрасно показва коварството на Ротшилдови при установяването на контрол върху британския пазар наакции след Ватерло. През 1815 г. една година след края на войната с Америка, Наполеон избягва от заточението си и се завръща в Париж. Френски войски бяха изпратени да го заловят, но обаянието му беше толкова силно, че войниците се подчиниха на стария си вожд и за втори път го провъзгласиха за император. През март 1815 г. Наполеон събира армия, която британския дук Уелингтън разгромяватри месеца по-късно при Ватерло. Твърди се, че Наполеон взема заем от пет милиона паунда от Банк ъф Инглънд за да се превъоръжи, но истината може би е, че тези пари са дошли от банка Увард в Париж. От тогава насетне, нормална практика на частните централни банки е била да финансират и двете воюващи страни. 

Защо една централна банка да финансира и двете страни? 

Защото войната е най-големият генератор на дългове. Народите са готови да вземат всякакви заеми за да победят. Победените получават достатъчно за да подържат напразните си надежди за победа, а победителите получават достатъчно за да победят. Обикновено при подобни заеми съществува гаранция, че победителите ще уважат заемите на победените. Ватерло се намира на около 320 километра североизточно от Париж в днешна Белгия. Тук Наполеон понесе последния си разгром след като хиляди французи и англичани дадоха живота си в един горещ юнски ден през 1815 г.

Ето там, на 18 юни 1815 г.74 000 французи срещнаха 67 000-на войска от Англия и други европейски страни. Резултатът от битката беше съмнителен. Ако Наполеон беше атакувал няколко часа по-рано,той може би щеше да я спечели. Независимо от това кой щеше да победи или изгуби, в Лондон Нейтън Ротшилд планираше да използва тази възможност за да установи контрол върху британския пазар на акции и облигации, а вероятно и върху Банк ъф Инглънд. Ротшилд беше поставил един от своите доверени агенти на име Ротуърт на северната част на бойното поле, която е по-близо до Ламанша. След като битката беше решена, Ротуърт потегли за Ламанша. Той предаде новината на Ротшилд цели 24 часа личния куриер на Уелингтън. Ротшилд побърза да отиде на борсата и зае обичайното си място до една голяма древна колона. Всички погледи бяха вперени в него. Ротшилдови бяха изградили легендарна мрежа за съобщения. Ако Уелингтън беше разбит и Наполеон отново на свобода из Европа, финансовото състояние на Великобритания щеше да бъде наистина мрачно. Ротшилд изглеждаше покрусен. Той стоеше безмълвен с очи сведени надолу. Изведнъж той започна да продава. Другите изнервени инвеститори също видяха, че той продава. Това означаваше, че Наполеон беше победил, а Уелингтън беше разгромен. Пазарът се срина. Скоро всички продаваха своите Консоли– британски правителствени облигациии цените им рязко паднаха. Ротшилд обаче тайно започна да купува обратно Консолите чрез подставени лица на цена в пъти по-ниска от цената преди няколко часа.

Митове и легенди, ще кажете вие. Сто години по-късно, New York Times публикува история в която се казваше как внукът на Нейтън се бе опитал чрез съда да спре една книга в която тази история беше описана. Семейство Ротшилд твърдеше, че историята е невярна и клеветническа. Но съдът отхвърлил молбата на Ротшилдови и ги накарал да заплатят всички разноски по делото. 


Още по-интересно в тази история е, че според някои автори в деня след битката при Ватерло, само за няколко часа, Нейтън Ротшилд овладя не само пазара на облигации, но също така и Банк ъф Инглънд. Дали Ротшилдови заграбиха прекия контрол над Банк ъф Инглънд - първата и най-богата частна централна банка на една от големите европейски нации европейски нации, едно нещо е сигурно, към средата на 19 век Ротшилдови бяха най-богатото семейство в света. Те доминираха новия правителствен пазар на облигации и създадоха свои банкови клонове и индустриални концерни по цял свят. Всъщност останалата част от 19-ти век стана известна като „Векът на Ротшилдови".
Въпреки поразяващото си богатство,това семейство си изгради една аура на незабележимост.При все че то контролира десетки, индустриални, търговски добивни и туристически корпорации, само няколко от тях носят името Ротшилд. Към края на 19 век, според оценките на един експерт, Ротшилдови са контролирали половината от световното богатство. Какъвто и да е размерът на богатство им, разумно е да се предположи, че техният дял в световното богатство е нараснал драматично от тогава. Но от началото на 20 век, Ротшилдови внимателно са развивали идеята,че властта им е донякъде отслабнала, въпреки нарастването на богатството им.



15. ВТОРА БАНКА НА САЩ

Една година след Ватерло и завземането на Банк ъф Инглънд от Ротшилд, Американският конгрес прокара проектозакон за още една частно притежавана централна банка. Банката беше наречена Втора банка на САЩ. Новият мандат на банката беше копие на предишния. Правителството на САЩ щеше да притежава 20% от акциите. Разбира се федералният дял беше изплатен веднага в трезорите на банката. След това чрез стария фокус наречен даване на заеми с частични резерви, тези пари се превърнаха в заеми към инвеститори, които след това изкупиха останалите 80% от акциите. Както и преди, основните акционери останаха анонимни.Това което се знае е, че най-големият дял, представляващ една трета от акциите беше продаден на чужденци. Според един наблюдател:

„Без преувеличение може да се каже, че Втората банка на САЩ имаше дълбоки корени във Великобритания, както и в САЩ.”

Към 1816 г., някои автори твърдят, че Ротшилдови и техните съюзници, установиха контрол над Банк ъф Инглънд и подкрепиха новата частно притежавана централна банка в Америка.


16. АНДРЮ ДЖАКСЪН



След 12 годишно манипулиране на парите от страна на Втората банка на САЩ, на американците това вече им омръзна. Враговете на банката избраха известния сенатор от Тенеси, Андрю Джаксън, героят от битката при Нови Орлеан, да се кандидатира за президент. Това е домът му, наречен Ермитаж. Първоначално, никой не даваше шансове на Джаксън. Банката много преди това беше научила как да контролира политиката с пари. За изненада на чейнджаджиите, Джаксън спечели изборите през 1828 г. Джаксън беше решил при първа възможност да унищожи банката и не пропиля никакво време за това. Но лицензът на банката изтичаше през 1836 г. – последната година от втория му мандат, при положение че го получеше. През първия си период като президент, Джаксън се задоволи да изгони многото слуги на банката от държавна служба. Той уволни 2 000 от 11 000-те хиляди служители на федералното правителство. През 1832 г. с приближаването на преизбирането му, банката нанесен удар, като се надяваше, че Джаксън нямаше да се противопостави. Тя помоли Конгреса да гласува подновяване на лиценза и четири години по-рано. Конгресът се съгласи и го изпрати за одобрение при президента. Но Джаксън остана непреклонен. „Старият дъб”, не се уплаши и отхвърли проектозакона. Посланието му е един от най-великите американски документи.То ясно изрича задълженията на американското правителство към своите граждани – бедни и богати:

„Не само нашите граждани ще се възползват от щедростта на нашето правителство. Повече от 8 милиона от акциите на тази банка се държат от чужденци. Лесно е да се предвиди, че такава голяма концентрация на сила в ръцете на няколко безотговорни личности може да нанесе огромни поражения нашата страна и институции. Не са ли застрашени нашата свобода и независимост при наличието на една банка, която по своя характер е толкова малко свързана с нашата страна? Да и се даде правото да контролира и съхранява парите на това общество,като по този начин държи в зависимост хиляди хора, ще бъде посериозна заплаха, отколкото една вражеска армия. Ако правителството се ограничи само до предоставяне на еднаква закрила за всички, както и небето дава своите дъждове и порои и на планините и на низините, на бедните и богатите, това ще е една неоспорима благословия. Проектът който е пред мен е твърде далеч от тези справедливи принципи.”

По-късно през юли 1832 г. Конгресът не успя да отхвърли ветото на Джаксън. Сега на Джаксън му предстоеше преизбиране. Той изнесе този аргумент пред народа. За първи път в историята на САЩ, един кандидат изведе президентската си кампания сред хората. Преди това, кандидат президентите си стояха у дома и изглеждаха важни.

Лозунгът на кампанията му беше: „С Джаксън и без банката.”

Националната Републиканска партия издигна сенатора Хенри Клей срещу Джаксън. Въпреки че банката наля 3 милиона долара в кампанията на Клей, Джаксън беше убедително преизбран през ноември 1832 г.. Джаксън знаеше, че с изборната му победа, битката едва беше започнала:
„Хидрата на корупцията не е мъртва, а само ранена” – каза новоизбраният президент. 
Джаксън заповяда на новия секретар на Съкровищницата, Луис Маклейн, да започне изтеглянето на правителствените влогове от Втора банка на САЩ и да ги вложи в държавни банки. Маклейн отказа. Джаксън го уволни и назначи Уилиам Дуейн за нов секретар на Съкровищницата. Дуейн също отказа да изпълни заповедта на президента и Джаксън трябваше да уволни и него,след което назначи Роджър Б. Тейни на този пост. Тейни започна да изтегля правителствените средства от банката на 1 октомври 1833 г. Джаксън ликуваше:
„Успях да я окова. Готов съм да извадя всичките и зъби заедно с корените им.”
Но банката още не беше се предала. Ръководителят и Никълъс Бидъл използва своето влияние в Сената за да отхвърли назначението на Тейни. В една рядко срещана изява на арогантност, Бидъл заплаши да причини икономическа депресия, ако банката не получи мандат. Това беше война: „Ако този достоен президент след като е скалпирал индианци и е хвърлял съдии в затвора си мисли, че ще се справи с банката, той греши.”
След това в изблик на откровение, така нехарактерно за банкер, Бидъл заяви, че банката ще направи парите трудно достъпни, за да принуди Конгреса да и даде нов мандат:
„Нищо друго освен едно всеобщострадание не ще впечатли Конгреса. Единственият ни безопасен път е неотклонно да следваме политика на строги парични ограничения и аз не се съмнявам, че накрая тази политика ще доведе до оздравяване на валутата ни и продължаване на мандата на банката.”
Какво смайващо откровение! Ето ви я голата истина, разкрита с една шокираща яснота. Бидъл смяташе да свие паричното предлагане за да предизвика масирана депресия, докато Америка се предаде. За съжаление това се е случвало неведнъж в историята на САЩ и може би ще се случи още веднъж в наше време.Николъс Бидъл изпълни заканата си. Банката рязко сви паричното предлагане като започна да си изисква старите заеми и да не отпуска нови. Последва финансова паника, след което дълбока икономическа депресия.Разбира се Бидъл обвини Джаксън за катастрофата, казвайки че тя е била причиненаот изтеглянето на федералните средства от банката. За съжаление, неговият план постигна целта си. Заплатите и цените се сринаха. Безработицата се повиши както и броят на фалитите. Навсякъде цареше хаос. Вестникарите обвиняваха Джаксън в уводните си статии. Банката заплаши да спре плащанията към политиците в замяна на тяхната подкрепа. Само след няколко месеца, Конгресът се събра за да обсъди паниката. Шест месеца след като изтегли парите от банката, Джаксън беше официално разкритикуван чрез резолюция на Конгреса прокарана с гласуване резултатът от което беше 26 за и 20 против. Това беше първият случай на критика отправена към президента от Конгреса.
Джаксън също се нахвърли срещу банката:
„Вие сте котило от усойници. Аз съм решен да ви унищожа и се кълна във всемогъщия Бог, че ще ви унищожа.”

Съдбата на Америка се намираше на острието на нож. Ако Конгресът събереше достатъчно гласове да отхвърли ветото наДжаксън, банката щеше да получи още един 20 годишен монопол върху парите на Америка – достатъчно време да консолидира и без това огромната си сила. Тогава се случи нещо невероятно. Губернаторът на Пенсилвания се изправи в защита на президентаи остро разкритикува банката. На всичко отгоре, Бидъл публично се беше похвалил, че банката е имала план да смаже икономиката. Изведнъж ходът на събитията се промени. През април 1834 камарата на представителите гласува (134 за и 82 против) срещу даването на мандат на банката. Последва и едно още по-убедително гласуване за съставянето на комисия за разследването на причината за катастрофата. Когато комисията пристигна пред вратите набанката,със заповед за проверка на счетоводните и книги, Бидъл отказа да се подчини. Той също така не позволи надзор върху кореспонденцията на банката с членове на Конгреса относно личните им заеми и авансови плащания. Бидъл също така отказа да даде показания пред комисията във Вашингтон. 

На 8 януари 1835 г., Джаксън изплати последната вноска от националния дълг, който беше създаден с разрешаването на банката да емитира пари купувайки правителствените облигации, вместо хазната да прави това без да се създава дълг. Той беше единственият президент, който напълно изплати националния дълг. 

Няколко седмици по-късно, на 30 януари 1835 г. наемен убиец на име Ричард Лорънс, се опита да застреля президента Джаксън. И двата му пистолета направиха засечка. По-късно Лорънс беше признат за невинен поради невменяемост. След освобождаването си, той се похвали, че влиятелни личности от Европа му бяха възложили задачата и му бяха обещали защита в случай, че бъде заловен. 

На следващата година, когато мандатът и изтече, Втората банка на САЩ престана да съществува като централна банка. По-късно Бидъл беше арестуван и обвинен в измама. Той беше даден под съд, но беше оправдан и скоро след това почина. След втория си президентски мандат, Джаксън се оттегли в своя дом, Ермитажа, близо да Нашвил.Той ще бъде запомнен с непоколебимостта си при унищожаването на банката. На чейнджаджиите им бяха необходими 77 години да се съвземат от поражението. 
Запитан за най-големият му успех, героят от войната Джаксън отговори:  
„Аз убих банката.”

01:12:01,122 час от началото на филма
Следва.