ИСТИНАТА ЩЕ НИ НАПРАВИ СВОБОДНИ !

вторник, 3 март 2015 г.

ТРЕТИ МАРТ, ВТОРИ ДЕВЕТИ ...



Към днешните русофили, 
любители на кремълския камшик, 
към овчедушните продажници,
 служещи на новата руска имперска кауза.

Събрано от Емил Боянов Цветков,

 БЪЛГАРОФИЛ.

Трети март е денят на подписването на Сан-Стефанския предварителен (прелиминарен) договор, краят на единадесетата (11) война между две империи - Руската и Отоманската, или по-точно „Ден на възшедствие на престола на император Александър II и заключение на Сан-Стефанския мирен договор”. К
ато такава тази дата за първи път е отбелязана  на 19 февруари или 3 март по нов стил през 1880 г.. 

Датата за подписването на договора е избрана от руската дипломация именно в чест на възшедствието на руския император на трона, с което и фактически и символично да ознаменува тържеството на руските интереси на Балканите.

Точно 110 години след това, през 1990 г. на 5 март, на петнадесетата си сесия, IX или XXXV Обикновено Народно събрание със свое Решение утвърждава Указ № 236 от 27 февруари 1990 г. на Държавния съвет за определянето на 3 март – „Ден на Освобождението на България от османско иго”, за национален празник !!!



(Ръкопляскания).
Всички са съгласни, но все пак да запитам има ли против ? - Няма. ...
Решението е ЕДИНОДУШНО.

На 05 април 1990 година, само месец след това, IX или XXXV Обикновено Народно събрание беше разпуснато, но комунистите ни наложиха нов национален ден.

Скриването и манипулирането на факти, пропагандирането на откровени лъжи от червеният комунистически режим, промиването на мозъците на поколения българи за рабополепие пред „братушките”, непрекъснатото повтаряне на мантрата „руснаците дойдоха и ни освободиха от турците” ни докара втори девети септември.

В най-новата ни история има две много по-величави дати: 6 септември - Денят на Съединението на България и 22 септември - Денят на Независимостта на България, но те са актове без разрешението на „големия брат” !!! 

Даже повече, против волята му !

Но да погледнем още един документ, в него става дума за някакви плащания !





Ето неговият текст:
Държавен вестник, бр. 2 

от 10.01.1884.


УКАЗЪ 
№ 1144 
Ний Александъръ I. 
с Божия милостъ и народната воля 
Князъ на България
Прогласяваме: 

Народното Събрание прие, Ний утвърдихме и утвърдяваме следующата 

КОНВЕНЦИЯ 

За исплащането отъ България на Руссия разносите по окупацията на Княжеството от Русските Импер. войски, съгласно съ определенията на Берлинский договоръ, сключена между България и Руссия.


Правителството на Негово Височество Българскиятъ Князъ и Правителството на Негово Величество Руският Императоръ, желаещи да регулират начинът на исплащането към Русия, разходите по окупацията на Княжеството от Руските Императорски войски, 

Съгласно с определенията на Берлинский договор, назначиха за свои пълномощници, им.

Негово Височество Князътъ на България:

Управляющий Министерството на Външните Дела на Българското Княжество, Кириакъ А. Цанковъ, и негово Величество Всероссийский Император:

Министра си на Външните Дела и Държавний Секретар, Николая Гирс,

Които, като показаха пълномощията си, намерени в добра и надлежна форма, се съгласиха върху следующите членове: 

Член I. Княжеското Българско Правителство припознава да дължи на Русското Императорско Правителство за расходите, по окупацията от Императорските Русски войски, съгласно с определенията на Берлинский договоръ, суммата от десет милиона, шестстотин осемнадесет хиляди, двеста петдесет книжни рубли и четиридесет и три копейки. 

Член II. Княжеското Правителство задължава се да исплати този дълг както следва:

На 1/13 септемврий 1883 г. четиристотин хиляди рубли; в растояние на дванадесет години от 1884 до 1895, всяка една година по осемстотин хиляди рубли, които ще се плащат в два срока, 1/13 януарий, на 1/13 юлий на всяка година, сиреч на всяки от тези два срока, по четиристотин хиляди рубли;

На 1/13 януарий 1896 г. четиристотин хиляди рубли и на 1/13 юлий от същата година остатъкът, двеста осемнадесет хиляди двеста петдесет рубли и четиридесет и три копейки. 

Член III. Упоменатите исплащания в II чл. ще се правят от Княжеското Правителство на Народната Банка в София, в името и на заповедта на Императорското правителство в левове (или франки) според курсът на деня от датата на исплащанията. 

Член IV. Императорското правителство отказва се от да изисква исплащанието на каквато и да е лихва, върху количеството на въпросний дълг, както за миналото време от началото на окупацията до датата на подписванието настоящето споразумение, тъй също и от датата на това подписание до пълното издължение на дългът. 

Член V. Настоящето споразумение ще се ратификира, и ратификациите ще се разменят в С.-Петерсбург, в едно растояние от шест седмици, или по-рано, ако може да стане. 

За удостоверение на което упълномощниците на двете страни подписаха настоящето, в два екземпляра, и приложиха печатите си.

Направено в С.-Петерсбург на шестнайсетий юний, хиляда осемстотин осемдесет и третята година.
За Руссия Гирсъ (м. п.)
За България К. А. Цанковъ (м. п.)

II. Заповядваме, щото настоящата Конвенция да се облече с Държавний Печатъ и обнародва в Държавенъ Вестникъ.

III. Испълнението на настоящий указъ се възлага на Наший Министерский Съвет. 
Издаден в Нашият Дворец в София на 24 декемврий 1883 година. 

На първообразното с собственната ръка на НЕГОВО ВИСОЧЕСТВО написано: 
Александър I.

Приподписали: 
Председател на Министерский Съвет и Министр на Вътрешните Дела: Д. Цанков. 
Министр на Външните Дела и Исповеданията: М. Балабанов.
Министр на Финансите: Г. Начович.
Министр на Общите Сгради, Земледелието и Търговията: Т. Икономов.
Министр на Правосъдието: К. Стоилов.
Министр на Народното Просвещение: Д. Моллов.

&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&


И това са разноските по ОКУПАЦИЯТА само за територията на Княжество България !?


Когато се оповести договорът за Св. Стефанска България, австроунгарският посланикъ беше казал на Негово Блаженство Екзарха, Господин Иосиф, че новообразуваната със Св. Стефанския договор държава е за Русия. И прибавил, че такава обширна област, каквато беше начертаната Св. Стефанска България, не е в съгласие с Райхщатското споразумение: Австро-Унгария няма да даде толкова много на Русия. Според Райхщатското съглашение ще се образува Българско княжество само до Балкана. 
Така и стана.” 
Из книгата Погрома на България”, издадена през 1914 г. от Старозагорския митрополит, дядо Методий (Тодор) Кусев.


Колкото до броят на загиналите руски войни, цифра с която се манипулира години наред, нека прочетем какво е написал Борис Цезаревич Урланис съветски демограф, доктор на икономическите науки, професор; автор на трудове по икономическа демография, по обща теория на статистиката, общи проблеми на народонаселението, динамика и структура на населениято в СССP, 
в книгата си Войны и народонаселение Европы, стр. 105:


„ … Число убитых русских солдат и офицеров в этой войне составило по дунайской армии 11 905 человек, а вместе с кавказской армией - 15 567 человек.

„ ... Броят на убитите руски войници и офицери в тази война са: в дунавската армия - 11 905 човека, а заедно с кавказката армия - 15 5667 човека.
[«Военно-медицинский отчет за войну с Турцией 1877—1878 гг.» Дунайская армия, ч. 2, Спб., 1886, стр. 3. 


Итоговые данные. «Война с Японией 1904—1905 гг. Санитарно-статистический очерк», Пгр., 1914, стр. 248.]. 


По мое време червените пропагандатори бяха притурили още една нула, и ни учеха за 120 000 загинали !!! 


Преди около два часа по една телевизия г-н Андрей Пантев каза многозначително, че руският император собственоръчно резолюирал на някакъв документ: Да се освободи България !


Нека г-н Пантев да бъде любезен и да посочи линк или да качи факсилиме от този документ, примерно в Google+ !


Иначе оставам с неприятното усещане за поредната ... неистина !!!






.