РЕАЛНОСТИТЕ НА ПЛАНЪТ ...

„Дневен ред 21” - план за поробване на човечеството !

На 02 февруари 2013 година в Конгресния център на Аделаида (Adelaide Convention Centre) Ан Бресингтън (Ann Bressington), която е независим член на законодателния съвет - горната камара на парламента на щата Южна Австралия (South Australian Legislative Council), изнесе доклад разобличаващ „Дневен ред 21”, Римския клуб и насаждането на теорията, че човешката дейност е причина за глобалното затопляне „ANTHROPOGENIC GLOBAL WARMING – AGW” !!!

На този линк можете да гледате речта й:

https://www.youtube.com/watch?v=OUIVY65YYnU#t=16

Тук ще я изслушате:

AUDIO: 14.1.13 Ann Bressington - Agenda 21 in Australia 55m

А тук да я прочетете на английски език:

http://lybio.net/ann-bressington-exposes-agenda-21-the-united-nations-club-of-rome/news-politics/

Преводът, който е свален от тук: www.epochtimes-bg.com

„В Австралия ежедневно слушаме за натиска, на който са подложени фермерите и производителите на храни. Но нека подчертая, че тези политики идват от далечно място и трябва да останете с мен за няколко минути, в които ще прочета речта си и аз ще я прочета, защото иначе ще трябва да остана тук часове. Аз малко се отнасям въпреки, че до колкото успях речта е кратка. Но ние сме в беда и затова трябва да се обединим. Преди всичко искам да благодаря на хората, подкрепят „Flag Australia”, в тяхното усилие да разпространят информацията ... (Следват благодарности към хора и неща, които за нашата публика, вероятно ще са безинтересни, за това или прескочете към време-позиция или прочете няколкото бележки в описанието към клипа.)

За първи път се сблъсках с Дневен ред 21, през 2008 година. Честно казано, първата ми реакция беше да отхвърля това, което четях, защото не вярвах, че което и да е правителство на Австралия би ни повело по този път. Тогава започнах да виждам законовата схема очертаваща се в парламента, което вече ме обезпокои много. И започнах да виждам тенденцията в законодателството, което гласувахме. Изразих загрижеността си в парламента, но тя бе отхвърлена и игнорирана.

Думите Дневен ред 21 не би трябвало да се произнасят на глас. И ако все пак се произнесат, те ще се отхвърлят като конспиративна теория. Защото ако хората знаеха за „Дневен ред 21” и за какво се отнася, има изобилна информация, откъдето в действителност може да се научи каква е целта и правителствата не искат това да е известно.

Баща ми беше казвал, че хората лъжат по две причини. Първата е, защото те е срам от това, което правиш. И втората е, че не искаш хората да бъдат предупредени, точно преди да ги измамиш. И аз честно казано вярвам, че тези тайни са били пазени, по именно тези две причини.

Дами и господа, екологичното движение, каквото го виждаме сега, започва в 1968 год., когато беше основан Римския клуб. Римският клуб се определя като кризисен мозъчен тръст (тинк-танк), който се специализира в създаването на кризи. Основната задача на този мозъчен тръст е да формулира криза, която да обедини света и да ни привикне към идеята за глобални решения за локални проблеми.

В документ, наречен „Първата глобална революция” с автори Александър Кинг и Бертран Шнайдер, на страница 104 и 105 се казва: „В търсене на враг, който да ни обедини, ние стигнахме до идеята, че замърсяването, заплахата от глобалното затопляне, недостига на вода, глада, най-добре пасват за това. Всички тези опасности са предизвикани от човешка намеса, и ще се изисква глобален отклик.”

Това е източникът на Глобалното затопляне, дами и господа.

През 1975 г. Австралия се съгласи да въведе нов икономически ред чрез подписване на декларацията от Лима на втората конференция за организацията за индустриално развитите към ООН. Началото на това беше „Декларацията от Лима”, която беше подробният план за прехвърлянето средствата на труда и работни места и самите производства в развиващите се страни. Оставяйки страни като Австралия с недостиг на технологии, производствени бази и работни места. Сега и слепият може да види какво ще е последствието за нашата страна с невъзможните условия на търговски и тарифни споразумения, които следват. Това е реалност сега, когато липсват около 90% от селското стопанство и производството. Австралия подписа лимската декларация, заедно със стотици други с подкрепата на всички основни политически играчи. (Следва изброяване имена от австралийския политически театър.)

Беше ми казано, че всички тези споразумения са основата за изпълнението на „Дневен ред 21”. Изглежда Австралия бива движена върху глобалната шахматна дъска, а нашите така наречени лидери са или съучастници, или наивници по отношение дългосрочните последствия. И сега сме поставени почти пред шах-мат.

През 1992 г. бившият президент на САЩ, Джордж Буш старши, каза: 

„Ефективното изпълнение на „Дневен ред 21” ще изисква дълбоко преориентиране на цялото човешко общество каквото светът никога не е преживявал. Значителна промяна в приоритетите на правителствата и индивидите и безпрецедентно прегрупиране на човешки и финансови ресурси. Тази промяна ще изисква загриженост за екологичните последствия от всяко човешко действие да бъде интегрирана в индивидуалното и колективно вземане на решения на всяко ниво.”

Четейки по-нататък сборника от закони нека всеки размисли какво означават думите дълбоко преориентиране на цялото човешко общество и какво всъщност означава „безпрецедентно прегрупиране на човешки и финансови ресурси”. За тези от вас тук, които не са запознати с „Дневен ред 21”, ще дам съвет това да е началото на пътя на знанието, не края му.

През 1992 г. Морис Стронг, секретар на конференцията на ООН за Земята и член на Римския клуб, каза ясно, че сегашният начин на живот и консумацията на благоденствуващата средна класа включващи, приемане на голямо количество месо, консумацията на голямо количество замразена полуготова храна, използването на фосилни горива, притежаването на моторни превозни средства, малки електроуреди, климатици у дома и работата, и къщи в предградията, не са екологично устойчиви. Сложете заедно тези твърдения заедно с предишното и трябва да е станало ясно, че „Дневен ред 21” е да контролира всички аспекти на нашите животи. Как се храним, с какво се храним, колко се храним, как се движим наоколо, производството на храна, количеството на произведената храна, и дори къде живеем.

Дикси Рей, бивш губернатор от Вашингтон и асистент секретар в Дирекция океански и международни екологични и научни дела, каза: 

„Дневен ред 21 се стреми да установи механизъм, за прехвърляне на богатството от гражданите към третия свят. Страхът от екологични кризи ще бъде използван за създаването на Световно правителство и Централно управление на ООН. От доклада от Конференцията за ареалите на ООН от 1976 г. Земята не може да се търгува като обикновен актив, контролирана от физически лица и предмет на натиска и неефикасността на пазара. Частното владеене на земя е основен инструмент за натрупване и концентриране на богатство, и поради това допринася за социална несправедливост. С други думи, дами и господа, ако работите здраво и осъществявате финансов мениджмънт и инвестирате в имоти вие допринасяте за социалната несправедливост.” !?

От доклад на президентския съвет за устойчиво развитие: 

„Необходим ни е нов процес на сътрудничество, който води до по-добри решения, по-бързи промени и по-практично използване на човешките, естествените и финансовите ресурси за постигане на нашите цели.” И в същото време Харви Рувин, вицепредседател на проекта Диви земи, казва: „Правата на индивида трябва да заемат второстепенно място след колектива.”

Джей Гари Лоранс съветник в клинтъновия съвета за устойчиво развитие:

„Участието в препоръчвания от ООН процес на планиране, най-вероятно ще разбуни духовете на много конспиративно фиксирани групи и индивиди от нашето общество. И това сме ние. Тази част от нашето общество, която се страхува от Световното правителство и нахлуването на ООН в САЩ, посредством което личните ни свободи ще ни бъдат отнети, ще работят активно за да провалят всяко избрано длъжностно лице, което се присъедини към конспирацията за осъществяване на „Дневен ред 21”.

За това ние ще наречем нашия процес по друг начин. Ще го наречем „подобрено планиране” или „управление на растежа” или „интелигентен растеж”. В крайна сметка избираме: „устойчиво развитие”. Прехвърлянето на човешки и финансови ресурси стана видимо за всички ни, благодарение на орязването на услугите и програмите за подпомагане на болните, на младите и възрастните. И разбира се посредством създаването на друго ниво на бедност, идентифицирана посредством понятието „работещи бедни”.”

Говорих с един човек миналата седмица и той ми каза: „Ако Хитлер го имаше все още, той щеше да седи и да си мисли, не ми бяха необходими никакви оръжия, за да завладея целия свят." И би бил прав. Виждаме пладнешки обир посредством нови и нови данъците, защото по общо мнение в тази държава ние сме въшливи от пари и в същото време разходите по големите проекти никак не се връзват с посланието, че сме във финансова криза. Обаче ние, гражданите трябва да затягаме коланите си. Правителството изглежда абсолютно ненаясно и без никакви грижа около дълга, който създава. Това означава, че данъците, глобите и другите наказания растат както експоненциално растящата цена на живота всеки закон, който гласуваме излага на риск способността на обикновените граждани да живеят добре. Постоянно плащаме за така наречените услуги, които не получаваме. Това е преразпределение богатството на обикновените хора, прехвърляне на финансови ресурси, осигуряване на мизерия за хората, които наистина искат да просперират в живота си.

Парламентът посегна и на правото на хората да притежават собственост и да я управляват без намесата на държавата и по-конкретно със законите за водата, законите за управлението на природните ресурси, за развитието и планирането, които са еднакво вредни за производители на храни, както и за дългосрочната безопасност на нас, жителите на градовете. Всеки трябва да запомни, че всички плащаме данъци за управлението на природните ресурси. Така че това няма да засегне само производителите на храна. Нарушаването на правото на собственост, случващо се на земеделските производители ще се прехвърли и към предградията и към градовете, защото те има правомощията да направят това. В парламента вече рамкирахме право на собственост в селските райони, говоря за закона Бъроуз от долината Макларън, който гласувахме и паролата, използвана да оправдае това беше „наследствен статус”, по същото време, когато правата ни да притежаваме и управляваме земята си, да имаме достъп до вода, да произвеждаме достатъчно храна, за да осигурим единствената ни алтернатива на консумирането на често токсична и под стандарта храна от Китай. Това правителство работи извънредно, за да ни отнеме правата по обичайното право, посредством разнообразно законодателство. Обичайното право е това, което гарантира способността за корекция на несправедливости.

През идващата година, уверявам ви, ще чуете дебати върху много закони, които още повече ще подкопават правата, давани ни от обичайното право. И вие, дами и господа, вие трябва да застанете зад мен, за да спрем това да не се случи. Колкото повече „Дневен ред 21” ставаше очевиден за мен, в парламента аз започнах да възприемам линията, че правителството обявява война на собствените си граждани. И това е така от 2008 г. Това, разбира се доведе до това да бъда определена като теоретик на конспирацията. Но ето къде сме днес, говорейки открито за „Дневен ред 21” и последиците, които ще видим в скоро време, ако това не бъде възпряно. Нека само ви кажа, че аз често чувам, че не можем да спрем случващото се. Двуполюсна партийна система, гласуване вляво, гласуване вдясно, какво значение има ? В действителност, това може и да е вярно за камарата на представителите, защото там формират правителството. Но дами и господа, тук в южна Австралия ние имаме Законодателен съвет, Палата за преразглеждане. И, приятели мои, това е мястото, където се намира истинската сила. Последното нещо, което правителствата искат да разберете, е, че независимо кой е на власт, Законодателният съвет има последната дума. И когато Законодателният съвет не е повлиян свише от основните партии, закони могат да бъдат блокирани.

Запомнете, за повечето закони, за които говорих днес тук, са получили двупартийна подкрепа за всяко нещо, което минало гласуване. Когато основните партии се съюзят, тогава независимите депутати и малките партии, практически нашият вот се обезсмисля. Начинът да избегнем това с да правим, така че когато основните партии се съюзят да нямат достатъчен брой. Твърде дълго ние, народът спим на кормилото и е време да се събудим и да упражним демократичните си права. И за да направите това, трябва да разберете парламентарната и политическата система, която се опитвате да обуздаете.

През 1972 г. Римският клуб публикува паникьорския си документ „Границите на растежа”, предупреждавайки за световно пренаселване и необходимостта от устойчиво развитие. Това беше началото на бавен процес на социално инженерство и програмиране на хората да приемат, че планетата се бори да поддържа живота.

На 8 октомври 1973 г. „Ню Йорк Таймс” цитира Тед Търнър, член на Римския клуб:

„Социалният експеримент в Китай, ръководен от председателя Мао, е един от най-важните и успешните в човешката история.”

През 1987 г. Михаил Горбачов, също член на Римски клуб, каза:

„Вървим към Нов Световен Ред, светът на комунизма и никога няма да се върнем назад. През 1996 г. той цитира „Валутен и икономически преглед”, стр. 5.: „Екологичната криза ще бъде международна катастрофа, която ще отключи Новият Световен Ред, Единното Световно Правителство.”

През 1992 г. дойде и конференцията за Земята, която публикува документ, наречен „Правата на Земята”. Съавтори на този документ бяха Морис Стронг, многогодишен глобалист, част от елита, член на Римския клуб и Михаил Горбачов. И двата обявиха, че се надяват този документ да бъде възприет като новите десет божи заповеди, а опазването на околната среда като новата религия на единния свят. От тази конференция произлезе и „Дневен ред 21”.

Тед Търнър, който също е член на Римския клуб, през 1996 г. бе цитиран, че общ брой на популацията от 250 – 300 милиона е идеална.Това означава 95% намаляване на днешния брой би било дори по-идеално. Всеки, който се отвращава от китайската „политика на едно дете” е просто много тъп.

През 1998 г. на 7 юли „Балтимор сън” съобщи за първото дарение на Тед Търнър от 22 милиона към ООН за програма, целяща да ограничи популацията. Друга цел на намаляването на населението е бъдещите поколения да се подложат на стерилизация, за да спасят Майка Земя !!!

Дами и господа, всичко, което казах тази вечер може да бъде потвърдено с документи и за нас сега е време да махнем наочниците си и да окуражим съседите си да свалят своите. Също така е време да изискате всеки кандидат, който избирате напълно да разбира тази политика, която се разгръща от местните и федералните правителства с обезпокоително темпо. Не говорим за десетилетия, говорим само за години, докато това бъде осъществено напълно. И всеки ден се внася нов закон за постигане на крайната цел - реализацията на „Дневен ред 21”.

И така въпросът, който лорд Монктън постави „Данък въглерод”, Климатични промени и Дневен ред 21 може ли демокрацията да надживее и трите, трябва да бъде отговорен, сега. Трябва да разберете от вашите избраници какво знаят за Дневен ред 21 и ако не знаят, образовайте ги. И ако не знаят, накарайте ги да разберат какво гласуват в парламента, защото това е кръстопът.

Благодаря на всички ви за вниманието и бих искала да ви представя лорд Кристофър Монктън. 

Благодаря ви.”

!

И нека никой не си мисли, че ограбваната ни БЪЛГАРИЯ е останала встрани от погледите на ... !

Прегледайте внимателно, ама много внимателно, открай докрай, тази страница пояснявайки "БЪЛГАРИЯ - МЕСТЕН ДНЕВЕН РЕД 21 ВЕК":

http://old.bluelink.net/bg/bulletins/ecopolis3/1_os.htm 

След омагьосващите и красиви думи, най-долу на страницата ще видите това:

Проявявайки здрав интерес, потърсих фондацията с "Чичо Г." и се озадачих от това:

  Направих търсене в кешова версия така:

И ... останах още по-изненадан:

и долу на страницата:

... !?!?!?

Любителите на ПОРНО ще останат доволни ... (ако натиснат подчертаното от мен, то е активно), но биха могли и да участват с състезанието "Най-зелен порно сайт" !?

***

Някои го наричат прогрес, но за нас това е КРАЯТ.

.

РУСИЯ Е НАЙ-НЕПРИМИРИМИЯТ И БЕЗЖАЛОСТЕН ВРАГ НА БЪЛГАРИЯ

ИСТОРИЯТА НЕ Е ТОВА, С КОЕТО СА ВИ ПРОМИВАЛИ МОЗЪЦИТЕ В УЧИЛИЩЕ. ИСТОРИЯТА Е КАТО ДОЛНА КУРВА, "ОБИЧА" ТОЗИ, КОЙТО ПЛАЩА НАЙ-МНОГО.

ИЗ 
"ПОГРОМА НА БЪЛГАРИЯ. ВИНОВНИКЪТ"

Митрополит Методий (Кусев)

(Цялата книга може да прочетете тук:
http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=583:mitropolit&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 )

От един петдесет годишен деец за освобождението на стара България – Македония.

Стар българин, Македонец.

Стара Загора, 1914 г.

Вместо предговор.

Апел към българския народ.

Стига сме жумели, народе. Да си отворим очите и да погледнем. Ще видим, че фантома, който, поради жуменето ни, се представляваше в нашето въображение и ни се чинеше, че е наш велик покровител, а пък излиза, че той е виновника за погрома на България.
Тя, със своето словесно мляко на славянската писменост, откърми и матушката Русия.

Без българската култура, Русия не можеше да бъде велика.

В замяна на писменността и културата, които й даде България, Русия ни подари свободата. Станахме квит.

Императорът каза: „България ще се накаже”. Наказа се.

Руската дипломация извърши погрома на България, за да се изпълнят думите на императора.

За тоя смъртен грях, ще бъде наказана Русия със страшен погром, много по-страшен от оня, който й се нанесе във време на Руско-японската война.

За направения грях, за погрома на България, ще се отплати с разгромяването, с разпадането на великата Руска империя.

Народе, да се помолим Богу, Той да й прости тоя грях. Нека й простим и ние.

Да не допусне Бог изпълнението на приговорения вече разгром.

Митрополит Методий


***

Решението на Русия да освободи България с умисъл да я присъедини на Руската империя, не представляваше тогава престъпна мисъл за интересите на българите, според тяхното тогавашно робско положение. Ето затова планът на руската дипломация е бил и е [...] България да си стане руска губерния. Първият княз, Александър Батенберг, руски човек, пожела да бъде независим княз на независима държава. Той се показа неблагонадежден за изпълнение на руския план за присъединението на България - под руски протекторат.

Съединението на Източна Румелия с България порази руската дипломация. Тоя жест осуетяваше планът за присъединението на България съгласно Рейхщадското споразумение (между Русия и Австро-Унгария от 1876 г. - б.м., П.М.). Уголемяването на България оправдаваше опасенията на руското правителство да не би да се отвори апетит на България и тя да пожелае един ден и посегне да тури ръка на Проливите и на Цариград [...]

Сърбия ни отвори война. Търсеше компенсация за изместеното равновесие: да вземе от България толкова, колкото последната взе от Източна Румелия. Мислехме тогава, че Сърбия беше подбудена от Австро-Унгария. После се оказа, че и Русия имала пръст. Щом се отвори войната, Русия си повика офицерите и ги оттегли от нашата армия. Желанието на Русия да бъдем победени и ограбени от Сърбия, стана явно: само слепите русофили не можеха или, по-скоро, не желаеха да го видят.

Бог закрили България. Сърбите не успяха. Руският план - за ограбването, за намалението на България - не успя [...]

"Девизът" на руското правителство за намалението и отслабването на България за сметка уголемяването и засилването на Сърбия и Гърция се оформи окончателно, в държавна политика на Руската империя, през 1889 година. С посредството на руската дипломация се постигна едно съглашение между Сърбия и Гърция чрез Патриаршията за подялбата на Македония [...] При това положение в Македония се образува една съюзна пропаганда със значение на заговор против българската народност. В нейния състав влизаха консулите руски и сръбски, турските власти, гръцко-сръбските владици и терористите: андарти със сръбските чети. Оръдията на консулите и владиците бяха турските власти и терористите. Като отражение, като отговор на тая изтребителна за българите деятелност на неговите съюзени врагове, българските революционни комитети развиха своите знамена, усилиха своята деятелност. Земаха се мерки за едно всеобщо сериозно въстание. Четите заработиха по-усилено.

Мисълта, че при тия движения и при едно по-сериозно въстание, Европа, за да тури край на тоя тревожен живот, може от Македония да образува една автономна област, разтревожи руската дипломация. Последната знаеше твърде добре, че ако се образуваше от Македония автономна област, нямаше да остане нито сърбин, нито грък, нямаше да се мине много време, за да се присъединеше тая област на България. В такъв случай всичкия план на руската дипломация рухнуваше.

Страхът пред мисълта за образуването от Македония на една автономна област, застави Зиновиева, руския тогава посланик в Цариград, да подбуди турското правителство, за да вземе мерки за унищожението на тия български комитети. Известно е, че той даде „карт бланш” на турците да употребят всичките усилия и средства за одушването на всяко движение за придобиване политическо право на Македония. Турците не закъсняха да използуват това желание на руската дипломация [...] Разорението и унищожаването с топове на 150 села български в Македония се дължи на милосердието на Зиновиева [...] Руските консули в Македония, съюзници на сърби, гърци и на турци против българите, в своите рапорти, които публикуваха в Петербургския „Държавен вестник”, обвиняваха българите и оправдаваха турците [...]

Русофилството в България е достигнало до идиотство. Когато руската дипломация прави пакостите, ние, българите, нарочно си закриваме очите; жумим, за да не виждаме пакостите, правени нам от Русия; "погромът ни дойде от Австро-Унгария; 16 юний е катастрофалната дата". Така казваме [...]

Руският император, който, както се види, не държи сметка за чувствата на самите нас, русофилите, дойде на поклонение в Кюстенджа, за да изкаже своята признателност и благодарност на Румъния, оръдието за нанесения погром на България [...]

Да видим как [...] тия наши държавници и умни мъже съдействаха за изпълнението на планът за погрома. Известно е, че България се готвеше 30 години за освобождението на поробените братя. Нейният идеал беше: обединението на българския народ. Възползвана от тоя стремеж на България... руската дипломация устрои една клопка (капан), в който да попадне България во глава със своя цар. Устроения от руската дипломация Балкански съюз беше уредения капан... Подир детронирането на княз Ал. Батемберга, известно е, че Русия, чрез изпращането в България на своя комисар, като в област, находяща се в неин протекторат, се опита да тури ръка на България. Стамболов, в своята неимоверна решителност, извика: "долу ръцете" и, като развя знамето на независимостта, отвори ожесточена борба против посегателството на независимостта на България. Тогава, в тая борба, Австро-Унгария се яви поборница, в защита каузата на независимостта на България, а с Австро-Унгария - почти цяла Европа.

С образуването на Балканския съюз се целеше разгрома на България. В такъв случай се мислеше, че, при опита за погрома, пак Австро-Унгария ще се яви застъпница, да защищава България. Ето за това в договора на тоя Балкански съюз, се помести клауза, враждебна на Австро-Унгария, т.е. България се задължаваше да даде на Сърбия 200 000 щика против Австро-Унгария. Се целеше с тая клауза да се предизвика смъртна враждебност на Тройния съюз против България.

Тоя съюз със Сърбия беше едно крайно глупаво дело за България. И най-простият българин знаеше, че сърбите са подли и вероломни; че те отдавна планират и действат открито, за да ни ограбят; че искат да ни вземат не само Македония, но още - Кюстендил, и София, и Видин; че те за Сливница има да си отмъщават на България, и че те, най-после, са били всякога в съюз с враговете на България - турците и гърците. И децата в България знаеха, че гърците са най-големите врагове на България и на славянството. На турчин може да имаш доверие, но не и на грък.

България е болна. Тя страда от недъга на сляпото русофилство. Погромът се дължи на тоя недъг [...] Кабинетите Гешов - Данев приеха съюза и подписаха договорът със Сърбия по искането и посредството на руската дипломация и под гаранцията на императора. Тия кабинети бяха чисто русофилски.

Подир погрома руският посланик Неклюдов побягна от София. Чичо Петър, сръбският крал, го награди с най-голям орден за заслуга към сръбските интереси. Защо кралят на Сърбия награждава един пълномощен министър, който действувал в друга държава, в София?.. По заповед от своето началство той, Неклюдов, дирижираше нашите русофилски кабинети, които му служеха за кукли, дирижирани от него, слепи оръдия. Всяко утро той се осведомяваше от нашите министри за състоянието на нашите войски, где кои части се намират, где е голямата сила и где се намира слабата ни страна. Всеки ден Неклюдов чрез Хартвига държеше сръбското правителство в знание за движението и положението на частите на нашата армия. Значи Руското дипломатическо агентство в София е служило за шпионско отделение на сръбската армия [...] Но не е само тази заслугата на Неклюдов. Той издавал заповедите за отстъпленията и настъпленията на нашата армия. В помощника на главнокомандващия, в генерала Савов, се съзряло и посрещнало едно препятствие за правилното командуване на армията ни от Неклюдов. Затова генерал Савов се замести от генерал Радко Димитриев, най-благонадеждния, послушен русофил. Где ги не сееш, тамо не поникнуват руските дипломати [...] Не 16 юний, а 18 юний създаде погрома на България, когато Неклюдов заповяда да отстъпи нашата армия по всички линии. Ако не беше тая заповед, т.е. ако не беше се извършило това отстъпление, цялата сръбска армия щеше да попадне в плен. Тогава и гърците щяха да бъдат унищожени [...]

Руската дипломация, во главе със своя император, протестираха ли за тия свирепости и нечути жестокости, вършени над българите в поробените земи от сърби, гърци и румъни, угрозиха ли тия зверове да престанат да унищожават един в нищо невинен народ? Драконовския, най-свирепия закон, който издаде Сърбия за унищожение на българите в Македония, руския вестник "Новое време" намери, че е много мек, трябва да бъде много по-жесток, за да смаже главата на тая змия - българския елемент [...]

За тия страшни грехове (против България), погромът на Русия ще бъде много страшен. Не като оня във време на Руско-японската война. Много по-страшен. Във време на Руско-японската война, за греховете, извършени (1903 г.) от руската дипломация против българите в Македония, извършени чрез Зиновиева и Ламздорфа, Бог я наказа със загубата на флотата, на Порт Артур, на Манджурия и на Корея. Сибирската железница, за която се изхабиха милиарди, остана сега излишна. Отгоре на това, пожертвуваха се напразно стотина-двесте хиляди храбри руски мъже.

За греха с погрома на България, какво по-страшно ще бъде наказанието? Величието на Руската империя се дължи на "теократизма". Основата, върху която се съзида великата Руска империя и върху която се крепи, беше режима на "теокрацията: да се върши всичко по волята Божия, за неговата слава (да освобождава от властта на мюсюлманите поробените християнски народи). Тая основа - теократизма - окончателно е разрушена от речения грях (погромът на България). Следователно Руската империя остава без основа, и, като такава, ще се разгроми и ще се разпадне [...]

Всички крайбалтийски области: Финландия, Остландия, Литва, Полша и Бесарабия й се отнимат. От Малорусия (Украйна) се образува отделна, самостоятелна държава. Губи целия Кавказ. Владенията й в дълбока Азия хвръкнуват. Сибир отива на Япония и на Китай. От Русия ще остане едно Московско царство [...] Руската дипломация, во главе със своя император, приготовляват такъв кюлаф на Руската империя...

1914 г.

Стара Загора

LE MONDE DIPLOMATIQUE И „МАКЕДОНСКИЯТ ЕЗИК” !!!

... ИЛИ ... ВРЯВА И БЕЗУМСТВО !

„История, разказана от луд, със много шум и бяс, в която няма ни капка смисъл ...”
Шекспир.

Изобщо не бих се изненадал или учудил, ако след месец и друг прочета в някое АВТОРИТЕТНО ЕВРопЕЙСКО издание, че БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК произлиза от руския или още по-трагикосмешното от „македонския език” !

Човек осъзнава колосалната уродливост и извратеност на тази най-долна и гнусна Коминтерновска лъжа, разстлала навсякъде мизерната си доктрина едва след контакти с македонисти, та дори когато носят френски имена !!!

Това е последният, петнадесети брой на Le Monde diplomatique, 
видно от първата страница на корицата.

На стр.74 е публикувана статията озаглавена 
„Братска страна и сестрински език” 
(„Bruderland und Schwestersprache”) !!! 

Авторът на творбата е Лоран Жеслин (Laurent Geslin),
 когото може да видите на снимката по-долу.

Той е журналист на свободна практика списващ за:
RFI, Radio France, RSR, Libération, Le Temps, La Libre Belgique, 
Ouest France, Médiapart, TC, Le Monde diplomatique, France 24. 

В нашата държава, държавните институции ангажирани с големи държавни дела, нямат време, а може би и смелост да отговарят на разни „джурналис’чета”, та дори когато техните материали се появяват на страниците на списание, четено предимно от дипломати. 

Единствена, може би, н.с. І степен Ана Кочева–Лефеджиева от Института по български език към БАН, секция за българска диалектология и лингвистична география, даде достоен отговор на страницата на ФРОГНЮЗ ! 
http://www.frognews.bg/news_72425/

Предлагам ви нейната публикация:
"В 15-ти брой на изключително авторитетното и сериозно дипломатическо списание Le Monde diplomatique се появи странна и повече от спорна статия, подписана от Лоран Жеслин, озаглавена „Братска страна и сестрински език” („Bruderland und Schwestersprache” – ние четем германската версия на изданието – б.ред). 

Статията е посветена на взаимоотношенията между България и Македония, а подзаглавието й гласи „България не престава да оспорва македонската самостоятелност”. Статията е придружена от множество исторически карти, които недвусмислено илюстрират принадлежността на географската област Македония към българското национално пространство в миналото, но независимо от това в нея се говори за „македонски книжовен език” и за неговата история ?!

В славистиката е повече от добре известен фактът, че въпросният коминтерновски „език”, който всъщност представлява писмено-регионална норма на български, се появява по силата на политически декрет на 2 август 1945 година. Въпреки това обаче във въпросната статия се твърди, че текстове, написани на македонски, били известни още от 16 век. Така и не се дава конкретен пример кои точно са тези енигматични „македонски” ръкописи и кой е техният автор, но съждението е налице, а това е стряскащо, защото се намира в безусловно авторитетно издание като Le Monde diplomatique.

Не става ясно и какъв е източникът на това твърдение, но все пак бихме имали основание да считаме, че най-вероятно той е македонски. В този смисъл ще си позволим да препоръчаме на мосю Жеслин да разгърне и български автори по темата, както и европейски слависти, от които ще научи, че българската книжовна продукция от този период (тя се създава преди всичко в манастирските книжовни средища) се характеризира с общи езикови черти, които отпращат към един-единствен книжовен език, който без съмнение е български. Нещо повече, добре би било да се обърне специално внимание и на френските източници, които са недвусмислени и авторът би трябвало най-малкото да ги е чувал, ако не и чел като професор А. Мазон с неговите „Славянски приказки от Югозападна Македония”, Париж 1923 (André Mazon, Contes slaves de la Macédoine sud-occidentale); или Анри Пози с „Войната се връща”, Париж 1934 (Henri Pozzi). Те са осветлили еднозначно историческите и лингвистични факти.

Още едно абсурдно твърдение от статията (изнесено под линия и с ремарка „бележка на редакцията”) буди повече от недоумение. В него се твърди следното: 
„ По време на „македонския ренесанс” през 19 в. бяха направени повече безуспешни опити да се легитимира самостоятелен книжовен език. Неговото лексикално богатство и граматика се отклоняват от български под влияние на гръцки, но въпреки това българският е най-близкият език. В лингвистиката български и македонски образуват източната група на южнославянските езици, факт, който не се възприема в България” и т.н.

В тези констатации има най-малко няколко грешки, които биха могли да се избегнат, ако беше обърнато внимание на планините от факти, с които борави непредубената лингвистика, а нея мосю Жеслин очевидно не познава. „Македонски ренесанс” е понятие, което вероятно съществува единствено в настоящите македонски учебници по история, но там присъстват и ред други смехотворни факти, които отвеждат началото на тази история далеч преди Александър Македонски и коня му Буцефал. Въпросният ренесанс е нищо друго освен Българското възраждане, започнало именно по югозападните български земи през 18 век, горе-долу по времето, когато Паисий Хилендарски завършва своята „История славянобългарская”. Това става през 1762 г. По време на Възраждането много от просветните, духовните и ангажираните в революционната борба дейци са именно от географската област Македония. Те се самоопределят като българи и работят за българско духовно и национално събуждане и освобождение на Мизия, Тракия и Македония от турска власт. Това се отнася и за стружките братя Константин и Димитър Миладинови, и за Григор Пърличев, и за Райко Жинзифов и за още стотици и хиляди българи от Македония, за които не е имало съмнение какви са. За разлика от съвременните им потомци оттатък Вардар, които, пренаписвайки историята, са подменили и националната им принадлежност, така че и майка им да не ги познае... 

За отклонението на „македонски” от „български” под влияние на гръцки, признаваме си чистосърдечно, досега не бяхме чували. Това „феноменално” лингвистично откритие на редакцията има ресурса да попадне в съкровищницата на колосалните глупости (да ни прощава реномираното издание, но отново най-искрено предлагаме на авторите му повече да четат, преди да се захванат с писане). Върху историко-географското землище на българския език северните гръцки говори са всъщност български по своята природа. Това са говорите около Солун (родината на Кирило-Методиевия език), около Драма, Сяр, а още по на изток – около Ксанти и Гръцка Тракия. Съвременните теренни проучвания недвусмислено показват, че тези диалекти продължават да споделят характерните особености на целокупния български език, а разликите са само, защото пазят най-архаични особености от по-стари периоди, вкл. остатъци от падежи и интересна лексика. Кои са т.нар. „гръцки влияния” върху т.нар. „македонски език” редакцията на Le Monde diplomatique не конкретизира, а и едва ли би била в състояние да го направи. Български, албански и румънски, заедно със северните гръцки диалекти образуват балкански езиков съюз и споделят редица общи особености по отношение на структурата си, но каквото е характерно за български, същото е и за македонските му диалекти. Що се отнася до лексиката, влияние на един език върху друг (особено когато са съседни) винаги има, но този сегмент не е структуроопределящ и не може да промени природата на един език.

Що се отнася до заглавието на мосю Жеслин „Братска страна и сестрински език”, то действително е вярно в първата си част. България е дала не един и два примера за това, че възприема Македония като братска страна на Балканите. По отношение на втората част – за швестер шпрахето – бихме предложили друга, по-коректна формулировка. Например - „майчин език”. Ще бъде вярна и точна. Защото съвременна България има желание да е братска страна за Македония, докато общият ни език си е един и същ, майчин, български!"

*****

Появата на т.нар. „македонски книжовен език” е уникално явление в европейската лингвистична действителност, нямащо нищо общо с нормалното възникване и развитие на естествените езици на континента.
За разлика от тях той е сътворен изкуствено от група хора:
1. на определена дата;
2. на определено място; 

3. с определен декрет.

Това е решението. 
Кратко и пределно ясно, чисто политическо решение. 

Само че тази „бележка” има своята предистория !
И тя започва така:

„САМУИЛ БОРИСОВИЧ БЕРНШТЕЙН родился 3.01.1911, умер 06.10.1997 года. ... , 
в семье политических революционеров.
... Он был выдающимся лингвистом прошлого века.
... входил в объединение лингвистов под названием „Языкофронт”.” !!!

http://www.threeda.ru/iudaizm/velikie-iudei/samuil-borisovich-bernshtein.html

„С 1934 по 1938 г. С. Б. Бернштейн руководил кафедрой бол­гарского языка и литературы в Одесском педагогическом институте... 

...Труды С. Б. Бернштейна начали появляться в печати с сере­дины 30-х годов. Это статьи по польскому, болгарскому и маке­донскому языкам...

... В 1946 г. С. Б. Бернштейн защитил докторскую диссертацию „Разыскания в области болгарской исторической диалектологии”.

... Болгарская академия наук (в 1963 г.) и Македонская академия наук и искусств (в 1969 г.) избрали его своим членом-корреспондентом. Правительством Болгарской На­родной республики он награжден орденом Кирилла и Мефодия I степени и медалью в честь 25-летия Народной власти в Болгарии.”

http://danefae.org/pprs/sbb/40let.htm

„Моята гледна точка по македонския въпрос печатно съм изказал още през 1938 година в статия специално посветена на македонския език. В нея съм писал „Независимо от значителното диаметрално разнообразие, македонските говори сами по себе си представят едно единство и видимо се отличават от говорите в Тракия, Родопите, Мизия и Балкана.” – 

„Македонски език”, Большая Советская Энциклопедия, том. 37, Москва 1938, стр. 743–744

БЪЛГАРИЯ не се споменава !

„Великият юдей”, титан на инженерната лингвистика, С. Б. Бернштейн е „мозъчният тръст”, основоположникът на „македонскиот jазик”! 
Учител е на неговите верни последователи, творци на македонската словестност - Дина Сергеевна Мухина-Станишева, майка на премиер-министър, на сърбоманския македонец Блаже Конески, на сърбина Александър Белич и други коминтерновски етноинженери със сАветски дипломи, с изключителен принос в изграждането на доктрината македонизъм !!!

Наивници са тези, които вярват, че сентенцията „Разделяй и владей” е римска.

***

О развитии македонистики в России

Рина Павловна Усикова

профессор кафедры славянской филологии, 

доктора филологических наук, 

ведущего российского македониста, 

иностранного члена Македонской академии наук и искусств

http://www.dissers.ru/books/1/8002-3.php

1. Македонистика в нашей стране развилась и стала одной из ведущих славистических отраслей в мире благодаря первым трудам по южнославянским языкам и диалектам известных ученых А. М. Селищева и его ученика С. Б. Бернштейна, которые считали македонские диалекты близкими к болгарским и сербским диалектам, но в результате длительного развития ставшими уже в древний период отдельными южнославянскими (и балканскми) диалектами.

2. В 1938 г. в 37 томе Большая Советская Энциклопедия была впервые опубликована статья С. Б. Бернштейна о национальном южнославянском языке «Македонский язык».

3. История развития македонских диалектов и создание литературного македонского языка отличалась уникальностью в славянском языковом мире: в течение тысячи с лишним лет (с VI в. н. э.) пришедшие на Балканы с северовостока македонские славяне не имели собственного государства, но сохранили свою этническую идентичность и диалекты.

4. Литературный македонский язык был кодифицирован в 1945 г. как официальный язык Народной Республики Македонии в составе федеративной Югославии. В кодификационной комиссии литературного македонского языка 1945 г. ведущую роль сыграл гений македонской культуры Блаже Конеский – талантливый поэт и ученый, организатор науки и высшего образования в Македонии.
 

5. С 1945 г. до нашего времени литературный македонский язык очень интенсивно развивался и стал современным развитым литературным языком.

6. В 1945 г. С. Б. Бернштейн первым написал грамматику молодого литературного языка и его диалектов с краткой хрестоматией литературных и диалектных текстов – «Очерки по македонскому языку», в которой рассматривал македонский язык и его диалекты сопоставительно с другими южнославянскими языками и диалектами – болгарским и сербохорватским. Однако по политическим причинам книга не вышла из печати.

7. В 1948 г. в Вестнике Московского университета, № 2 была опубликована статья С. Б. Бернштейна «К вопросу о форме 3-го л. ед. ч. настоящего времени в македонском литературном языке». С. Б. Бернштейн охарактеризовал македонский язык в его историческом развитии, т. е., как и А. М. Селищев, рассматривал историю языка и культуры славянского македонского этноса в сравнительно-сопоставительном плане с другими южнославянскими диалектами.

8. Интерес к македонскому языку и его диалектам проявился и у других славистов – учеников Самуила Борисовича. В 1962 г. в ж. «Вопросы славянского языкознания», № 6, была опубликована статья В. М. Иллича-Свитыча «О стадиях утраты ринезма в юго-западных македонских говорах». Эта работа имела большое значение для истории славянского языкознания.

9. В 1963 г. в Москве вышел словарь македонского литературного языка: «Македонско-русский словарь» объемом 30 000 слов, составленный В. М. Илличем-Свитычем и Д. Толовским, под ред. Н. И. Толстого, с грамматическим справочником, составленным Илличем-Свитычем. Этот словарь оказался первым лексикографическим исследованием молодого македонского литературного языка на начальном этапе его развития.

10. Немалый вклад в развитие македонистики внес ученик С. Б. Бернштейна Н. И. Толстой в исследованиях о лексике славянских языков на общеславянском фоне, о типологии литературных славянских языков и по вопросам взаимоотношений языка и культуры. Македонская наука высоко оценила научную деятельность С. Б. Бернштейна, избрав его одним из первых иностранных членов Македонской академии наук и искусств (1971 г.). Иностранным членом Македонской академии наук и исскуств вскоре был также избран и Н. И. Толстой.

11. Благодаря С. Б. Бернштейну в Институте славяноведения АН СССР в 1960 г. была открыта новая научная специальность «македонский язык». Осенью 1965 г. Р. П. Усикова защитила первую в мире кандидатскую диссертацию «Морфология имени существительного и глагола в македонском литературном языке», после чего ей разрешили поехать в Македонию на десятимесячную стажировку.

12. В 1975 г. в МГУ открыта специализация «Македонский язык и литература», которая существует до сих пор и является единственной славистической специализацией в нашей стране.

13. В некоторых университетах нашей страны македонский язык преподается как второй славянский на славянском отделении, на русских отделениях и как спецкурс студентам других лингвистических специальностей (МГУ, Санкт-Петербургский университет, Университет г. Перми, Воронежский университет).

14. Продолжаются исследования по вопросам македонского языка учеными МГУ и других российских университетов. Так, в 1985 г. в Скопье вышло первое издание учебного пособия Р. П. Усиковой «Македонский язык» – грамматический очерк и тексты для чтения со словарем.

15. Коллектив российских славистов-македонистов издал в 1997 г. в Скопье трехтомный «Македонско-русский словарь», содержащий около 65 тыс. словарных статей. (Авторы-составители Р. П. Усикова, З. К. Шанова, М. А. Поварницина, Е. В. Верижникова; автор грамматического справочника по македонскому языку – Р. П. Усикова.) Словарь отражал лексику македонского литературного языка 90-х гг.ХХ в., бурно разивающегося в течение тридцати лет с момента его кодификации.

16. В 2003 г. в Москве был издан новый македонско-русский словарь объемом более 40 тыс. словарных статей (составители – Р. П. Усикова, Е. В. Верижникова, З. К. Шанова, М. А. Поварницина, под общей редакцией Р. П. Усиковой и Е. В. Верижниковой; грамматический справочник по македонскому литературному языку составлен Р. П. Усиковой).

17. В 2003 г. в Москве была также издана «Грамматика македонского литературного языка» Р. П. Усиковой – учебник по теоретическому курсу грамматики, и одновременно пособие для практического изучения македонского языка с текстами для чтения и словарем к текстам.

18. Российские ученые продолжают изучение македонских диалектов в рамках международного проекта общеславянского атласа. В Институте славяноведения РАН интенсивно изучается история македонского этноса, македонской культуры и литературы. Российские ученые по многим научным темам работают в содружестве с македонскими учеными и славистами других стран, участвуют в совместных научных конференциях и съездах. 

За 30 лет существования македонистики как одного из предметов славяноведения и балканистики в стране появились новые поколения ученых-лингвистов и литературоведов (Е. В. Верижникова, Н. В. Боронникова, З. К. Шанова, Е. Ю. Иванова, Е. В. Степаненко, А. Н. Соболев, М. Б. Проскурнина, А. Г. Шешкен и др.).

***

Ваш баща е дяволът; и вие искате да изпълнявате похотите на баща си. Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина. Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата.
ОТ ИОАНА СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ 8:44

Ако желаете да видите истинска двунога отрепка, от рода Homo Pomiiarikus , само напишете на Чичо Гугъл: Проф д-р Стефан Влахов-Мицов и ще ви се напукат очилата ... За такъв РОДООТСТЪПНИК и през ум не ви е минавало !!!

БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ !

РУСИЯ ВЧЕРА, ДНЕС И УТРЕ ...

ТЕОРИЯ НА ЗАГОВОРА – МИТОВЕ И РЕАЛНОСТ

ЧАСТ 3. 

БИТКАТА ЗА МОСКВА ИЛИ КАК РОТШИЛД И РОКФЕЛЕР СИ ПОДЕЛЯХА РУСИЯ

Александр Тимофеев

http://www.sluzhuotechestvu.info/index.php/publikatsii/item/201-%D1%82%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B0-%D0%BC%D0%B8%D1%84%D1%8B-%D0%B8-%D1%80%D0%B5%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%8C.html

Историята на отношенията между Русия и Ротшилд започва още в края на 18 век. Руската императрица Екатерина II отказала да изпрати наказателен корпус от 20 хиляди казаци за потушаване на бунтове в колониите на английския Джордж III. На молбата се отзовал принц Вилхелм I Саксонски, който срещу 8 милиона фунта, изплатени в съкровищни бонове, предоставил наемници. Управителят на хазната, А. М. Ротшилд, приел книжата с отстъпка, която присвоил и започнал полетът на семейство Ротшилд към върховете на финансовата власт.

А. М. Ротшилд участвал и във финансирането на подготовката за френската революция. Синът на Екатерина II, император Павел I, на 28 ноември 1798 г., получил званието „велик магистър на държавния орден на свети Йоан Йерусалимски”. През 1801 г. Наполеон Бонапарт започнал преговори с Павел I в името на общите им усилия да отнемат „перлата на британската корона” – Индия. На 18 януари 1801 г. атаманът на Донската войска Василий Петрович Орлов получил секретна заповед - 30 хиляди казаци с артилерия да се придвижат през Казахстан за Индия.

Привържениците на Англия – военният губернатор на Санкт-Петербург Пален и граф Панин, организирали преврат в полза на Александър I. Русия била въвлечена във война с Наполеон на територията на Европа. Първата война от 1805 г., била поражение за руско-австрийските войски при Аустерлиц, втората война от 1807 г., била поражение за руската армия в Източна Прусия. През 1807-1812 г. Русия вече е в съюз с Наполеон, осъществява континентална блокада на Англия в морските сражения. Обаче Наполеон не тръгнал към Англия. За Русия всичко завършило с войната от 1812 г. и превземането на Москва от французите.

Наполеоновите войни се превърнали в чудесен механизъм за правене на пари от международните банкери. Семейство Ротшилд извлекли доста изгоди от създаването на банковата мрежа (Лондон – Париж – Франкфурт на Майн – Виена - Неапол), която покрила голяма част от Европа, а също и от системата за обмен на информация. Към края на епохата на Наполеоновите войни френският клон от банковото семейство вече струвала 600 млн. франка и със 150 милиона надвишавала капитала на всички други банки във Франция. Натан Ротшилд установил семеен контрол върху английската „Bank of England”, която от 1694 г. е частна банка. Тя станала основният агент за последващата международна експанзия.

Битката при Ватерло дала възможност на международните банкери да отстранят ужасната заплаха за по-нататъшната им дейност. Става дума за следното, Наполеон си дал сметка, че той, френският народ и френската армия се оказали разменна монета за осигуряване финансовото могъщество на семейство Ротшилд. На него принадлежат думите: „Парите нямат родина, финансистите не са патриоти, нито са честни, единствената им цел е печалбата”. Опитал се да въведе своята „континентална система” - паричната политика да се ориентира към развитие на селското стопанство и промишлеността. Той се стремял да попречи държавното управление да е подчинено на външната търговия. Завършил със заточение на безлюден остров.

През 1816 г. Англия демонетаризира среброто и приема златния стандарт. По това време Ротшилдови контролират значителна част от златните запаси и фиксирали цената на златото. Цената на слитъка била оповестявана два пъти дневно на Лондонската златна борса от петте водещи дилъри.Те всъщност се договаряли (нещо естествено за ценовата конкуренция) за цените, по която били готови за търгуват златото в същия ден. Така приемането на златния стандарт от която и да било държава означавало, че нейната парична система попада под контрола на „Bank of England” (Ротшилд), т.е., зависима е от лондонските посредници за продажбата на златни слитъци.

През 1839–1843 г. министърът на финансите на Русия Е. Ф. Канкрин подготвя парична реформа за установяване на твърд курс на асигнациите за сребърната рубла. За тази цел той ускорил натрупването на сребърните запаси, въвел режим на икономии на разходите и намалил два пъти военните разходи, като привличал средства от населението за сметка на печелившите книжа за хазната и от облигации. През 1843 г., вместо асигнации, се пускат в обращение нови хартиени пари – кредитни рубли, които свободно се обменяли за сребърни в съотношение 1:1. Рублата станала сигурна парична единица – нещо, което „Bank of England” не можела да позволи.

Десант на англо-френската ескадра завладял руската крепост Бомардзунд, в Балтийско море, на 16 август 1854 г. През август същата година англо-френски десант акостирал в Петропавловск на Камчатка. Турско-френско-английски 60-хиляден десант, през септември същата година, акостирал в Евпатория на Крим. Започнала дългата отбрана на Севастопол. Русия била заплашена от война с Австрия и Швеция. Като прибавим и японската агресия, Русия била принудена да подпише на 7 февруари 1855 г. руско-японски договор за подялбата на Курилските острови и за съвместното владение над остров Сахалин.

Огромният следвоенен дефицит в бюджета довел до отмяна на крепостното право през 1861 г., когато държавата изкупува земите на помешчиците срещу ценни книжа. Селяните се превърнали в длъжници на държавата, обединили се в общини и колективно-отговорно връщали дълга на държавата с „живи” пари, при разсрочка от 49 години и срещу 6 % лихва годишно. 

Михаил Христофорович Рейтерн

През 1862-1863 г. финансовият министър М. Х. Рейтерн опитал да стабилизира паричната система на Русия с допълнително златно обезпечение по твърд курс. За тази цел Русия получила голям външен заем, естествено, предоставен от английските Ротшилдови, и през 1864 г. в страната се появява първата търговска банка. Но след няколко години бюджетният дефицит се увеличил твърде много. За да се покрие дълга пред Ротшилдови, през 1867 г. било решено да бъде продадена Аляска на Съединените американски щати за 7,3 млн. долара. Истината е, че и досега парите не са получени. Корабът, на който трябвало да бъдат пренесени от САЩ, потънал, и доларите не пристигнали в Санкт-Петербург. В крайна сметка Русия се отказала от златния стандарт.

Любопитно е, че историята на Русия и тази на САЩ има твърде много пресечни точки, повечето от които са свързани с Ротшилдови. Верни на своите традиции да печелят от войните, по времето на Гражданската война на Северноамериканския континент Ротшилдови финансирали и двете воюващи страни – лондонската банка Ротшилд финансирала армията на Севера, а парижката банка – армията на Юга. Като го разбрал, Линкълн отказал да плаща огромните лихви на Ротшилдови през 1862 и 1863 г.Освен това заповядал на Конгреса да започне да печата долари, за да може да се разплати с армията на Севера. 

През 1863 г. Линкълн разбрал, че руският император Александър II се е изправил срещу Ротшилдови, пресичайки непрестанните им опити да създадат контролирана от тях Централна банка на Русия. Такава борба срещу Ротшилдови, но в Америка, водел и самият Линкълн. Той се обърнал за помощ към Александър II, искайки съдействие в гражданската война. Руският император се отзовал на молбата, като изпратил атлантическа ескадра под командването на адмирал С. С. Лесовски в пристанището на Ню Йорк, а тихоокеанската ескадра на адмирал А.А.Попов била изпратена в Сан Франциско.

Адмирал Степан Степанович Лесовски

На 23.юни.1863 г. императорът подписал височайшето разрешение за изпращане на крейсерските ескадри, като заповядал на Попов и Лесовски „да са готови за бой с всякакви евентуални сили на противника и да приемат командването на Линкълн”, давайки с това да се разбере, че в случай на вмешателство на Англия и Франция, Русия ще поддържа президента Линкълн. 

Адмирал Андрей Алексансрович Попов

В резултат на което се е случило това, което се е случило - Линкълн спечели гражданската война, но Ротшилдови затаиха ненавист към Линкълн и към имп. Александър II.

Основната задача на Ротшилдови в Русия през 19 век била да установят контрол върху нефтените находища в Баку. 

Баку 1890 г.

И резултатът бил постигнат, за което спомогнал и финалът на руско-турската война – Русия получила Баку. Но това било предхождано от дълбока задкулисна игра, към която Русия, колкото и парадоксално да е, нямала никакво отношение.

Първоначално Англия била категорично против. Пьотр Шувалов по заповед на Александър II водел тайни преговори с британското правителство и докладвал на императора за съществуването на таен англо-турски договор. „В случай, че Батуми, Ардаган, Карс или някое от тези места, бъдат овладени от Русия”, се казва в документа, Англия се задължавала да помогне на султана с оръжие, за да защити азиатските владения на Турция.” Всъщност руският самодържец бил готов да остави Батуми на Турция, но внезапно, обратно на всички очаквания, англичаните се съгласили да го предадат на Русия. 

След много години се изяснило, че зад кулисите на тези дипломатически маньоври били две могъщи сили – парижката банкерска къща на Ротшилд и американската нефтена компания „Standard Oil” на Рокфелер. На Ротшилдови им трябвало Батуми, да бъде под юрисдикцията на Русия, независимо от формата, докато Рокфелерови се опитвали да не допуснат проникване на Ротшилд в Кавказ. Нещата приключили с това, че на 25 август 1878 г. в Батуми влязла руската армия, водена от княз Светополк-Мирски.

И ето така от 1886 г. френската банкова къща „Братя Ротшилд” закупила акции от Каспийско-Черноморското нефтопромишлено и търговско общество и активно участвала в развитието на нефтения отрасъл в Кавказ. Най-напред обаче се сблъскала със сериозна конкуренция, понеже още от 1879 г. в Баку било регистрирано Дружество за производство на нефт, на братята Нобел. 

Нефтените полета на братя Нобел

Впрочем съперничеството било кратковременно. 

Ротшилдови отпускали ниски кредити, по-малко от 2-3 %, докато кредитирането в Русия ставало на база 6 % годишна лихва. Към 1888 г. фамилията се сдобила с почти всички вагони на Закавказката железница, което поставило в зависимост голям брой малки и средни предприятия, и концентрирала в свои ръце големи партиди от бакинските нефтопродукти. От този момент насетне Ротшилдови пристъпили към установяване на пълен контрол върху транспорта на нефтопродукти за износ.

Събитията се развивали по отработен сценарий: Ротшилдови традиционно притискали с „евтини” пари дребните руски нефтопроизводители срещу гаранции, че ще получат добития от тях нефт на изгодни цени, само и само да направят нерентабилен бизнеса на братя Нобел, които строели тръбопровода Баку–Батуми. В крайна сметка тръбопроводът бил изграден (благодарение и на изобретяването на динамита от Алфред Нобел) и през 1889 г. бил въведен в употреба, но това не помогнало в битката с Ротшилдови, които разполагали с огромни финансови ресурси. Бакинският нефт на практика бил изцяло под контрола на Ротшилдови, а Русия след САЩ станала най-големият в света износител на нефт. 

През 1900 г. петролните полета на Баку в Русия вадели повече суров нефт, отколкото в целите Съединени щати, а през 1902 г. повече от половината добивано количество нефт в света се падало на Русия.

Естествено, Рокфелер не можел да приеме спокойно тези неща и бил намерен изход - революция в Русия. Документи на Конгреса на САЩ свидетелстват, че Джон Д. Рокфелер още от първите години на 20-и век оказвал финансова подкрепа на Ленин и Троцки, като я увеличил след неуспеха на революцията от 1905 г. Най-активна била работата от началото на януари 1917 г., когато партньорът на Рокфелер, Якоб Шиф започнал да финансира Троцки за да организира социалистическа революция в Русия. Отивайки в САЩ Троцки живеел безплатно в помещения на „Standard Oil”, в гр. Байон, щат Ню Джърси.

Лейба Давидович Бронщайн - Троцкий

Когато през 1917 г. Николай II се отказва от трона, Троцки получава 10 хиляди долара от Рокфелер за пътни разходи и тръгва с група от 300 „революционери” за Европа. По пътя обаче бил задържан от канадските власти по настояване на англичаните „до получаване на по-нататъшни указания”. Английският министър-председател Лойд Джордж обаче изведнъж получил прозрение и изпратил телеграма от Лондон до тайните служби в Канада да освободят незабавно Троцки, но те не се отнесли към нареждането с дължимото внимание. В крайна сметка Троцки бил освободен благодарение намесата на Рокфелер, който директно се обърнал към своя предан приятел канадския министър Макензи Кинг.

По такъв начин Джон Д. Рокфелер оказал много голяма подкрепа на революцията в Русия. И резултатът бил впечатляващ. Не стигало това, че Русия била потопена в хаоса на революция и гражданска война, но отстъпила и позициите си на световния нефтен пазар, защото Рокфелер получил и правото да продава руски нефт. 

През 1926 г. нюйоркската компания „Standard Oil”, собственост на Рокфелер, и нейният партньор „Vacuum Oil Company” сключили договор с посредничеството на „Chase Manhattan Bank” за продажба на съветски нефт в европейските страни. По същото време се появила информация, че Джон Д. Рокфелер е предоставил заем на болшевишките, в размере 75 милиона долара, като част от цената на договора. В резултат от договореностите, през 1927 году „Standard Oil” построила нефтепреработващ завод в Русия. Така Рокфеллер внесъл свота лепта във възстановяването на болшевишката икономика, въпреки че правителството на САЩ официално признава Съветската държава едва в 1933 год.

Congressman Louis Thomas McFadden

На 10 юни 1932 г. конгресмен Луис Макфадън, председател на Банковия комитет при Палатата на представителите, е направил следното изявление пред Конгреса на САЩ:
„Отворете книжата на Военторга, търговската организация на съветското правителство в Ню Йорк, на Госторга, главния орган на търговската организация на Съветския съюз, на Държавната банка на СССР и ще останете удивени от количеството американски пари, които са изтекли в Русия от САЩ. Проверете какви сделки са направени между Държавната банка на СССР и „Standard Oil” Ню Йорк”.

Трябва да се каже, че Макфадън се занимавал с разследването за манипулациите на Федералния резерв, контролиращ хазната на САЩ, което му е струвало три покушения върху живота му. В крайна сметка той починал, но при неизяснени и досега обстоятелства.

Според американския професор Антъни Сатън, Рокфелерови оказвали финансова и технологична подкрепа през целия период на съществуването на СССР, срещу предоставените им изключителни права в областта на търговията с нефт. През 1972 г. Сатън говори пред Върховния комитет на Републиканската партия. Въз основа на получените документи, той заявява:

„Повече от две трети от всички съдове (на търговския флот) са построени извън пределите на Съветския съюз, а четири от всеки пет двигателя за тези кораби също са произведени извън страната. Всички автомобили, товарни камиони, оръжие, танкове, самолети и съветски технологични разработки, идват от Запада. Горкиевският автомобилен завод е създаден от компаниите „Ford” и „Austin”, а той произвежда по-голямата част от тежкотоварните камиони, които са употребявани за доставка на съветско оръжие за Хо Ши Мин. Предприятията за производство на автомобили могат да се използват и за производство на танкове. Същият този Горкиевски автомобилен завод през 1964 г. произвежда първата управляема ракетна система. В Съветския съюз е разположен най-големият в света завод за желязо и стомана. Построи го корпорацията „МсКее”, и той е копие на фабриките за стомана в Индиана, САЩ.”

Трябва да отбележим, че Дейвид Рокфелер неведнъж се е срещал със съветски лидери и високопоставени дейци. През 1964 г. се среща с Никита Хрушчов (два месеца, преди да бъде свален от поста), през 1973 г. се среща с Алексей Косигин. 

Никита Хрущов

При всички срещи са обсъждани най-важните за Рокфелер въпроси – разширяване на търговско-икономическото сътрудничество.

През 1989 г. Дейвид Рокфелер посетил СССР, начело на делегация на Трилатералната комисия, включваща Хенри Кисинджър, бившия френски президент Жискар Д’Естен (член на Билдербергския клуб и по-късно главен редактор на конституцията на Евросъюза), бившия министър-председател на Япония Ясухиро Накасоне, и Уилям Хейланд, редактор на сп. „Foreign Affairs” издавано от Съвета по международни отношения. 

На срещата с Михаил Горбачов делегацията се интересувала от това как СССР възнамерява да се интегрира в световната икономика. Съответните пояснения получила от страна на Горбачов. Следващата среща на Д. Рокфелер и другите представители на Трилатералната комисия с Горбачов, при участието и на неговото обкръжение, се състояла в Москва през 1991 г., малко преди пуча. Между другото, гледайки напред трябва да отбележим, че през 1992 г. Горбачов връща визитата на Рокфелер в Ню Йорк, вече като частно лице. В резултат на срещата, проведена в хотел „Уолдорф Астория”, бившият президент на СССР успял да получи финансова помощ от 75 милиона долара, което е станало със съгласието и помощта на неговия „стар приятел”, за организиране на глобален фонд и „президентска библиотека по американски образец”.

Така през цялата съветска история единствената чуждестранна финансово-промишлена групировка, която е имала влияние върху една шеста част от земната суша е бил кланът Рокфелер. Но с такова положение на нещата основните им конкуренти – Ротшилдови, съвсем не възнамерявали да се примирят. Ако се вярва на думите на главата на съветското правителство Валентин Павлов, казани през пролетта на 1991 г., Ротшилдови подготвяли геополитически заговор срещу СССР. В тази връзка нека си припомним как започна перестройката.

В края на 80-те години на 20 век генералният секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов разрешава създаване на мощна търговска банка в Москва – „Банка за обществено финансиране и кредитиране на национални програми” (БНП). Основен акционер в нея трябвало да стане швейцарската банка на Ротшилдови „Banque Privee Edmond de Rothschild SA”.

Ротшилдови претендирали да получат тотален контрол върху икономиката на Съветския съюз и изискали от Комисията по изучаване на природните сили и ресурси при Академия на науките на СССР да направи пълна инвентаризация на всички континентални ресурси на държавата. Обаче се намесил толкова ненавистният на чужденците КГБ и заявил, че ръководителите на редица съвместни предприятия, участващи в създаването на банката (БНП), са свързани с международната мафия, в това число и с наркомафията. Било установено, че основният поток от доходите на наркокартелите отива в Швейцария, една част от тях отивала в банките на Ротшилдови.

Естествено, назряващият скандал бил потушен, а в замяна Ротшилдови чрез фирмените си подразделения започнали да финансират перестройката. Резултатът надминал всички очаквания – СССР се разпаднал, а кланът Ротшилд получил възможност да отвоюва от Рокфелерови позициите, загубени след революцията от 1917 г. Фактите от най-новата история на Русия говорят, че Ротшилдови постепенно постигат набелязания резултат. Вижте сами.

След скандала с ареста на Михаил Ходорковски, британският седмичник „Сънди таймс” оповестява, че Михаил Ходорковски, вече арестуван, прехвърлил акциите си (53 %) на лорд Джейкъб Ротшилд, тъй като от този момент влиза в сила сключеното по-рано между тях споразумение за попечителство, съгласно което се предвижда тези акции да се прехвърлят на Ротшилд в случай, че Ходорковски загуби възможността да действа като акционер, т. е. лице, получаващо доходи от акции.

Но мнозина експерти предполагат, че това споразумение всъщност означава, че Ходорковски е само номинален собственик на „ЮКОС”, а в действителност компанията принадлежи на Ротшилд, който очевидно е бил инициатор на споразумението, когато се разбира, че Ходорковски влиза в политическа борба за власт с Кремъл. Някои конспиролози твърдят, че в ареста на Ходорковски „ръка има” и Рокфелер, понеже нефтеният им концерн „Exxon Mobil” се стремял да погълне „ ЮКОС”, но не можел да го осъществи, тъй като щял да затъне в съдебни дела в САЩ заради глобата от 11,8 млрд. долара, която му наложил съдът в Алабама за финансови машинации и невнесени данъци в бюджета. Твърде забавно е, че губернаторът на щата Боб Райли съобщава гордо в своя сайт, че е масон, а с масоните обикновено се асоциират Ротшилдови.

Но Ротшилд нямаше да са Ротшилд, ако слагаха „всички яйца в една кошница”. Покрай „ЮКОС” в нефтения отрасъл на Русия присъства и отрочето на Ротшилдови - „British Petroleum”. Сделката между ВР и „Роснефт” за размяна на акции се смята за „сделката на века” и предизвиква ярост у Рокфелерови, понеже не става дума за обикновена размяна на акции, а за глобално сътрудничество в стратегически важния арктически район. Тъкмо тук са и корените на днешните съдебни разправии, в чийто ход съвместното предприятие ТНК-БП се опитва да оспори сделката. Засега Рокфелерови постигат определен успех, неотдавнашното съдебно решение задължи БП и „Роснефт” да зачитат интересите на ТНК-БП. Но със сигурност то ще бъде оспорено.

Впрочем „не е само нефт”.

Днес Ротшилдови се интересуват от всички руски стратегически сфери. Достатъчно е да кажем, че председателят на контролния съвет на UC Rusal („РУСАЛ” е компания собственик на алуминиевия отрасъл в Русия) е Натаниел Ротшилд. 

Негова е фразата „Аз върнах Ротшилдови в Русия”. В едно интервю за в. „Ведомости”. Н. Ротшилд твърди, че доста отдавна дружи с О. Дерипаска (ключов акционер на „РУСАЛ”) и добре се познава с В. Потанин (съсобственик на „Норникел”). Натаниел Ротшилд възнамерява да оглави и съвета на директорите на „Норникел”. Но тук нещата не са брилянтни. „РУСАЛ” неведнъж се опитва да излъчи нови хора в управлението на „Норникел”, но все не й се удава.

Norilsk Nickel - Норильский Никель

По този повод да напомним за обявеното през януари 2011 г. създаване на т. нар. „студен синтез” – система, работеща на основата на студения термоядрен синтез, която позволява да се произвежда невероятно евтина електроенергия при използване на водород и никел (за това събитие, което заплашваше да се превърне в световна сензация и да промени целия свят, стана дума в първата част на материала, публикуван под общото заглавие „Теория на заговора”). Новината чисто и просто някак странно съвпадна със стремежа на Натаниел Ротшилд да влезе в съвета на директорите на „Норникел” – най-големия производител на никел в света. По същия начин внезапно дойде отказът на „Норникел” да допусне нови лица до управлението на компанията и странно се преплете с прекратяването на разговорите за установката за „студен синтез”.

И ето как се натрапва крамолната мисъл, че някои претърпяха фиаско в стремежа да контролират „Норникел” и тези „заинтересовани структури” взеха мерки да замразят временно внедряването на технологията, позволяваща да се получи евтина електроенергия чрез използване на никел, на принципа „аз няма, ама и ти няма...” Следователно борбата за „Норникел” ще продължи.

Но борбата ще се води не само за „Норникел”. В пресата бе изнесен правителствен документ от 25 октомври 2010 г. N1874-р, който определя реда за приватизация на руските държавни предприятия, планирана за 2011-2013 г. Според това разпореждане руската държава упълномощава няколко структури да осъществят продажбата на предвидените за приватизация. Сред тези упълномощени структури са „Банк кредит суис”, „Дойче банк”, „Дж. П. Морган банк интернешънъл”, „Мерил Линч секюритис”, „Морган Стенли банк” и „Голдмън Сакс”.

Сред „привилегированите” структури има и руски, например „ВТБ Капитал”, обаче продажбата на акциите на самата ВТБ е поръчана кой знае защо на „Мерил Линч секюритис”. Списъкът на предприятията, чийто държавен пакет от акции ще се продава, е утвърден от Министерството на финансите на Русия и Министерството на икономическото развитие и включва „Роснефт”, „Транснефт”, Сбербанк, „Софкомфлот”, ВТБ, Россельхозбанк, „Росагролизинг”, „Росспиртпром”, ОЗК, ФСК и „РусХидро”. Обаче това са „едрите риби”. Ще се продават и неголеми пакети акции, чиито притежатели все пак ще могат да участват в пълна степен в управлението на компаниите. В много по-големи мащаби се планира приватизация на „по-малко значими” предприятия, сред тях, колкото и странно да е, и морски пристанища. Вероятно мнозина ще проявят интерес, та нали пристанището означава възможност да участваш в регулирането на външната търговия.

Така, че основната борба едва започва и ще се води не само в Русия, но и на територията на целия бивш СССР, където в последно време се засилват интеграционните процеси. Ротшилдови прекрасно го разбират и се загрижиха да си създадат позиции дори в толкова „неудобно” място като Беларусия. През 2009 г., по молба на беларуското правителство, специалисти от финансовата група Rothschild направиха оценка на пазарната стойност на една от водещите банки – БПС-банк http://www.bps-sberbank.by/bank/ru.bank.bankhistory.html 

 На банката й бяха предложени три варианта: от 150 до 500 млн. долара. През декември 2009 г. БПС-банк бе продадена на руската Сбербанк за 280,7 млн. долара. Беларуската страна остана доволна от сътрудничеството и реши да го продължи. През февруари 2010 г. президентът Александър Лукашенко покани френската финансова групировка Rothschild да оцени предприятията, предвидени за приватизация, а поканата бе озвучена по време на лична среща с управляващия директор на групировката - Ариел дьо Ротшилд.

Естествено, че в съвременните условия нито Ротшилдови, нито Рокфелерови, колкото и могъщи да са, няма как да претендират еднолично „да одрусат ябълката” в Русия и в постсъветското пространство. Глобализацията принуди всички тези финансово-промишлени кланове да се съобразяват един с друг и да си сътрудничат, като спазват единни правила на играта при редовните заседания от типа на Билдербергския клуб. Финансистите също така трябва да се съобразяват и със своите правителства, колкото и снизходително да гледат на тях.

Що се отнася до Русия, в тази ситуация тя има уникалната възможност да се възползва от конкурентната борба на международните финансово-промишлени групировки. Глупаво и безумно би било да се примири с ролята на обект за въздействие и да не се опита да стане субект, колкото и да е сложно. За решаването на тази задача е напълно възможно да се кооперираме с Китай, който Ротшилдови смятат за „бащиния”, именно в Поднебесната империя те пренесоха основната си база. Докато Ротшилдови смятат, че КНР действа по съветите на банката HSBC - „Hongkong and Shanghai Banking Corporation” (тяхната банка е консултант на китайското правителство по финансово-икономическите въпроси), Пекин ще играе своята игра и не възнамерява да е губещ.

С други думи, докато Ротшилд и Рокфелер играят партия шах, Москва и Пекин може да опитат да ги надиграят на „Черен Петър”.

Александр Тимофеев