ИСТИНАТА ЩЕ НИ НАПРАВИ СВОБОДНИ !

сряда, 4 юни 2014 г.

ЯВНАТА ВЛАСТ "РАБОТИ" ТАЙНО !





Таен държавен орган управлява природните богатства на страната !!!

03.06.2014 г.
Александър Кашъмов



В България съществува таен орган на държавна власт. И това не са службите за сигурност и разузнаванията. По-таен и от тях орган носи наименованието Единен орган за управление на подземните богатства. Нека сме щастливи, че поне названието му е публично!

С решение № 3395 от 21 май 2014 г. по адм.д. № 12163/2013 г. на Административния съд – София град, 24-ти състав, е отхвърлена жалба срещу отказ на главния секретар на Министерството на икономиката и енергетиката да предостави достъп до обществена информация.

Със заявление от есента на 2013 г. гражданин е поискал от министерството изключително простичка информация кои са лицата, влизащи в състава на споменатия орган за управление на подземните богатства и длъжностите, които заемат. Отговорът е разтърсващ – исканата информация представлява защитени лични данни. Отказът е оспорен пред съда с мотивирана жалба, в която се поддържа, че личните данни на лицата, заемащи публични длъжности, са с много по-занижена степен на защита от тези на частните лица (Решение на Конституционния съд № 4/26.03.2012 г. по конст.дело № 14/2011 г.), че не е допустимо да съществуват анонимни държавни органи и, че е налице надделяващ обществен интерес с цел осигуряване на прозрачност на този орган (§ 1, т.6 от Допълнителната разпоредба на ЗДОИ).

Административният съд не приема тези доводи и намира отказа за законосъобразен. Според постановеното решение, „така поисканата информация не касае данни за обществения живот в страната, нито данни за дейността на задължения по закона субект, а се отнася изцяло до лична информация, касаеща само и единствено лични данни за определени физически лица”.

Също така, съдът намира, че наистина лицата, заемащи публични длъжности, се ползват с много по-занижена защита на личните данни в сравнение с останалите граждани, „но това не означава, че достъпът до личните им данни е в предмета на регулация по ЗДОИ, чиято цел е да осигури информираност на гражданите относно дейността на задължения субект …”

Тъй като органът на власт в едно министерство например е министърът, в общината е кметът и т.н., то остава неясно какво разделение прокарва съдът между органа на власт и персоната, която изпълнява тези функции. Означава ли това, че може утре да имаме и анонимни министри (може да се гласуват на закрито заседание на Народното събрание)? За съжаление, за пряко избираемите длъжности ще бъде много трудно да се осигури необходимата защита на личните им данни, тъй като се явяват на избори и често участват в публичната избирателна кампания.

Разбира се, едва ли е нужно да се казва, че в демократичната държава лицата, заемащи публични длъжности, са публични. Имената им са обществено достояние, а не защитени лични данни. Те са длъжни да се отчитат пред гражданите и лично да обясняват действията си.

Кой е орган на власт и кой влиза в състава на орган на власт е информация, която следва да намерим и обикновено намираме в интернет страниците на институциите, заедно с биографиите (и то не само в развитите страни, но вече и в България).

Съвременното законодателство, свързано с прозрачността, е достатъчно напреднало и предвижда публичност не само на имената, но и на имуществото и доходите на лицата, заемащи висши държавни длъжности, на декларациите на държавните служители за конфликт на интереси, на принадлежността на лицата, заемащи публични длъжности, към бившата Държавна сигурност.

Според създадената в периода 2000 – 2014 г. съдебна практика не представлява защитени лични данни и следва да се предоставя по ЗДОИ информацията, свързана с:


- длъжността и името на дадено длъжностно лице (Решение по а.д. № 6700/2007 г. на ВАС, пето отделение),

- участие в комисии (Решение а.д. № 8102/2011 г. на ВАС, пето отделение),

- изпълнение на служебни функции (Решение а.д. № 8452/2005 г. на ВАС, пето отделение), като например командировки, както и съответните разходи за тях (Решение а.д. № 8452/2005 г. на ВАС, пето отделение),

- образованието и квалификацията на държавни служители (Решение по а.д. № 3505/2006 г. на ВАС, петчленен състав),

- трудовия стаж (а.д. № 3505/2006 г. на ВАС, петчленен състав) и др.

Впрочем нищо чудно, че гражданите проявяват интерес да научат нещо повече за Единния орган за управление на подземните богатства. Според принципа за върховенството на закона, държавните органи и техните правомощия са изброени в Конституцията и законите. Въпросният Единен орган за управление на подземните богатства обаче не се среща в законодателството. 

Загадъчната институция е оповестена единствено на интернет страницата на Министерството на икономиката и енергетиката в следния текст:
„От 01 март 2011 г. е създаден и функционира Eдинен орган за управление на подземните богатства в страната. Той обединява дейността и функциите, осъществявани до този момент от трите държавни институции – Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, Министерство на околната среда и водите и Министерство на регионалното развитие и благоустройството.” 


http://www.mi.government.bg/bg/pages/about-ubgur-105.html

От по-нататъшното съдържание на статията се установява, че „митичният орган” е започнал работа по 1100 преписки за разрешения за концесии и към края на 2012 г. са останали само около 100 процедури за търг или конкурс. Макар анонимен, държавният орган явно е ефективен. И се оказва, че може би никога няма да узнаем кой е свършил работа по 1000 концесионни преписки за една година и продължава да работи по неясно колко през следващата. След като е всеизвестно, че секторът на концесиите в областта на подземните богатства обхваща значителен финансов интерес, е наистина необяснимо, че главен секретар и съдия, чиито имена са публични, скриват имената на длъжностни лица, вземащи решения вероятно за милиарди левове.

Решението на административния съд подлежи на обжалване. Можем да се надяваме, че тази странно възникнала практика ще бъде коригирана, както през 2013 г. Върховният административен съд отмени друго решение на АССГ, според което политическата принадлежност на народните представители била защитени лични данни. Нека също така си пожелаем завинаги да престанат да съществуват „единни” или други органи на власт, чиито правомощия не са описани в закон, но затова пък управляват огромни обществени средства.



*******************************************

Добавено от БЪЛГАРИНЪТ57:






„Близо 186 млн. лв. от концесионна дейност са постъпили в МИЕ през 2012 г., приходите за общините са се увеличили с над 44%.

Към 31.12.2012 г. на територията на България действат общо 436 концесии за добив на подземни богатства. Постъпилите приходи от концесионна дейност за 2012 г. са в размер на 185 926 171 лв. Концесионните плащания са 75 765 737 лв., което е с над 13 млн. лв. повече в сравнение с 2011 г. (21,3% увеличение). По бюджетите на общините, на чиито територии са разположени находищата, са преведени 34 557 781 лв., което спрямо 2011 г. представлява увеличение с 10 650 403 лв. или 44,55 на сто.

Министерският съвет одобри днес годишните доклади за 2012 г. на комисиите за контрол по предоставени концесии за добив на подземни богатства към министъра на икономиката и енергетиката.

През 2012 г. са сключени 42 нови концесионни договора, сочат докладите. От тях 25 са за добив на строителни материали, 15 – за добив на скалнооблицовъчни материали, и два – за добив на метални полезни изкопаеми.”



БОЖЕ, ПАЗИ БЪЛГАРИЯ !




вторник, 13 май 2014 г.

„БОЛЬШАЯ ИГРА” РОТШИЛЬДОВ И РОКФЕЛЛЕРОВ — НА СВЕТУ И В ТЕНИ 2 ЧАСТ







ЧАСТ ВТОРА

Итак, бизнес-составляющая альянса Ротшильды-Рокфеллеры выглядит так: упомянутая группа «RIT "CP"», которую возглавляет Джейкоб (Яков) Ротшильд, купила 37% акций компании «RFS».


Сразу «вылезает» очень пикантная подробность: под управлением ротшильдовских «покупателей» находится всего 3 млрд долларов, а под управлением рокфеллеровских «покупаемых» — 34 млрд (всего получается немного меньше 40 млрд).

Как же так?

Однако все встает на свои места, когда мы вспоминаем, что этой долей в 37% раньше владел французский банк «Societe Generale» — тот самый участник лондонских золотых фиксингов. Но в 2008 году, когда этот банк купил означенную долю компании Рокфеллеров, у него в управлении были активы на сумму в 71 млрд долларов — в 2 раза больше, чем то, что он покупал. А теперь эти 37% от гиганта перешли к карлику, который, получается, совладеет активами другого гиганта.

Что все это означает?

Прежде всего то, что на самом деле «перемирия» Рокфеллеры запросили еще в 2008 году. Но тогда, по-видимому, их решили еще разок «поддавить», результатом чего и стала китайско-японская договоренность о взаимных расчетах. Так что к 2012 году положение Рокфеллеров еще более ухудшилось.

Но почему у компании Джейкоба Ротшильда всего 3 млрд долларов, когда состояние семьи оценивается как минимум в масштабе от 2-х до 20-ти триллионов, а некоторые «горячие головы» вообще называют и цифру в 300 триллионов? (Здесь нужно оговориться, что знаменитый список «Forbes», показывающий нам верхнюю планку личных состояний на уровне в 64 млрд долларов, не учитывает главного — коллективных, семейных капиталов, по сути, скрывая их, на что, видимо, и рассчитан). Само же «дело о 3-х миллиардах» заключается во внутреннем раскладе у Ротшильдов.

В группе изначально было пять ветвей, потом их количество сократилось, и, в конечном счете, остались две — британская и французская (точнее, франко-швейцарская). Они между собой не ссорились, но особо и не дружили — вяло конкурировали на фоне лидерства Рокфеллеров.

В 1980 году в британской ветви произошел раскол. И Джейкоб Ротшильд был изгнан из семьи Эвелином де Ротшильдом — с запрещением использования фамилии «Ротшильд» в названии своих фирм.
Опала была смягчена в 1988 году, а в 2004 году, когда Эвелин передал дела по управлению семейным бизнесом представителю французской ветви — Давиду де Ротшильду, Джейкоб был полностью реабилитирован.

Из этого следует, что Джейкоб, по сути, — «агент влияния» французских Ротшильдов в среде британских. Именно поэтому его и подвергли изгнанию, восстановив в правах только тогда, когда начался процесс официального объединения двух ветвей. (А завершился этот процесс в марте-апреле 2012 года, когда французская и британская ветви объединились в Париже).

Из несоответствия 3 млрд Джейкоба Ротшильда совокупному капиталу группы (что не позволяет говорить об участии в сделке Ротшильдов именно как группы) также следует, что, в полном соответствии с правом победителя, Ротшильды включили в объединенную компанию лишь мизерную часть своих активов, а у Рокфеллеров отняли многие высокодоходные «сливки» («Johnson & Johnson», «Procter & Gamble», нефтегазовый концерн «Vallares» и т.д.).

Но из этого также следует, что и «принимать капитуляцию» первого лица Рокфеллеров — Дэвида (внука основателя династии) — отправили третьеразрядного Ротшильда — не первого и даже не второго во внутригрупповой иерархии, к тому же долгое время бывшего среди «своих» изгоем.

Это само по себе унижение, но им дело не ограничилось. Чтобы еще сильнее и демонстративнее уязвить Рокфеллеров:

— во-первых, предали сделку широкой гласности, видимо, зафиксировав таким образом факт просьбы о «перемирии» (чего не было в 2008 году);

— во-вторых, включили в условия соглашения право сторон только на совместные исполнительные решения и функции, которые будут приниматься общей управляющей компанией (иначе говоря, Рокфеллеры отныне не вправе у себя дома, в США и в своей «конторе», самостоятельно распоряжаться ни собственными, ни дружественными активами);

— в-третьих, даже «толерантные» финансовые аналитики (те самые, что вешают общественности «лапшу на уши» про «объединение групп в борьбе с кризисом»), признают, что соглашение ведет к расширению экспансии Ротшильдов в банковском секторе США.

А что это означает?
Конечно же, новый внушительный шаг по пересмотру исторического условия о продаже британских активов в США, поставленного в 1940 году Рузвельтом (то есть Рокфеллерами) своему кузену Черчиллю (то есть Ротшильдам). Это примерно то же самое, что проделали немцы с французами в 1940 году, настояв на подписании унизительного для французской армии перемирия в том же самом Компьенском лесу и в том же штабном вагончике, где в ноябре 1918 года фельдмаршал Фош принимал фактическую капитуляцию германского командования.

Справедливости ради, отметим, что этот пересмотр начался еще в 1980-х годах, с передела нефтяного рынка в США (когда туда «обеими ногами» залезла британская королевская нефтяная компания «British Petroleum», да не одна, а в особо унизительном для США альянсе с саудитами).

Имеется ли у Рокфеллеров контригра, и если имеется, то какая?

Игра-то есть, но в бизнес-секторе реализовать ее будет сложно — из-за того, что вывести по-тихому активы из общей компании окажется затруднительным: сами-то Рокфеллеры этот вопрос решить теперь уже не могут, а разрешить им это - кто ж разрешит. Не для того старались!

Если попытаются вывести свои активы их партнеры?
Но рискнут ли они бросить Ротшильдам прямой вызов — вот в чем вопрос. Чем играть в такие опасные игры легче (и доходнее) Рокфеллеров «кинуть», договорившись с новыми хозяевами.
И вот мы приходим к тому, что по-настоящему серьезные оборонительные рубежи терпящего бедствие глобального клана находятся не в экономике, а в политике, точнее в геополитике.

1. Выборы в США. Они будут не только президентскими, ибо обновлению в ноябре 2012 года подлежит значительная часть Сената и губернаторов штатов.

Если Рокфеллерам удастся заполучить республиканское большинство не только в Палате представителей (как сейчас), но и в Сенате, можно попытаться «проехать» мимо 23 декабря 2012 года — даты, когда формально, по Закону о ФРС, истекает срок 99-летней аренды Федрезервом печатного станка по производству долларов у американского государства.

Здесь ведь какой есть важный нюанс? Когда принимаются такие совместные шаги, как создание ФРС на 99 лет (в 1913 году) — а делали это Ротшильды и Рокфеллеры совместно, всегда, помимо законов, заключаются и негласные «джентльменские» договоренности. Нарушить их конечно можно, но это будет «не комильфо», поэтому так рискуют репутацией только в крайних случаях. Возьмем на себя смелость предположить, что в этом случае такие договоренности тоже были заключены — и именно на 99 лет. Наиболее вероятный их смысл — в том, чтобы до истечения этого срока ни при каких обстоятельствах не «рвать на себя одеяло» и не совершать резких движений.

То есть руки и у тех, и у других окончательно будут развязаны только после 23 декабря 2012 года — тогда и посмотрим, «кто есть ху» (как говорил г-н Горбачев).

ФРС сейчас контролируют не Ротшильды, а Рокфеллеры. Поэтому Ротшильдам может быть выгодно ее обрушить, чтобы от доллара перейти к золоту (и юаню), создав условия для запуска процесса «переформатирования» Северной Америки с включением США в «Северо-Американский» и далее в «Трансатлантический» союзы.

Но Рокфеллеры в свое время (в 1927 году) осознали, какую мину в виде ФРС они заложили под США. И, обладая безраздельным контролем над Белым домом и Конгрессом, скорректировали Закон о ФРС таким образом, чтобы отнять у ФРС печатный станок не строго в определенное время, а тогда, когда это решит Конгресс. (Ротшильды, видимо решившие, что тем самым нарушаются негласные договоренности, тогда ответили Великой депрессией и победой демократа Рузвельта над республиканцем Гувером, которая, однако, как мы уже отмечали, оказалась «пирровой»).

Таким образом, одно только сохранение Обамы в Белом доме является для Ротшильдов необходимым, но недостаточным, чтобы обвалить доллар. Более того, Обама скорее всего потребуется лишь на последней стадии: чтобы «пропустить», не наложив вето на решение Конгресса об отзыве права на аренду печатного станка у ФРС (которое, скорее всего, использовал бы республиканский президент).

Но чтобы такой закон принять и отправить его Обаме на подпись, нужно иметь большинство в обеих палатах Конгресса. А если после выборов в ноябре 2012 года оно окажется у республиканцев (которые разделились между Рокфеллерами и Ротшильдами), провести решение об отзыве аренды окажется проблематичным.

Показательно: те республиканцы, которые, как Рон Пол, поторопились поставить вопрос об отзыве права на аренду у ФРС уже в ходе нынешней президентской кампании, с предвыборной дистанции сошли очень быстро — это значит, что в республиканском лагере бал сейчас правят все-таки сторонники Рокфеллеров.
Так что ждем-с ноября.

Второй «рубеж обороны» Рокфеллеров — XVIII съезд КПК (опять ноябрь 2012 г.).
Если в китайском руководстве как до, так и после съезда сохранится баланс, который обеспечивает бесперебойную «двухтактную» смену власти — сначала Генерального секретаря ЦК КПК и Председателя КНР, а затем, через пять «промежуточных» лет, — Председателя Центрального военного совета (ЦВС), шансов на успех у Ротшильдов останется немного. Ибо «тихой гаванью», пригодной для перехода к «золотому юаню» на время, необходимое для «переформатирования» Запада, сбалансированный Китай стать не сможет — только разбалансированный, с определяющим доминированием одной из внутрипартийных группировок и жестким подавлением всех остальных (как это, например, имело место в 1970-х годах).

Без надежнейших, стопроцентных гарантий в виде пары «золото — юань», дополненной в политической сфере стратегическим китайско-японским альянсом, Ротшильды доллар и США обваливать не станут — чрезмерно велик риск выхода ситуации из-под контроля, и тогда решающим аргументом вместо денег может стать оружие.

Появится шанс потерять все и сразу, включая жизнь.

Следующий рубеж обороны Рокфеллеров (надо признать, после выборов во Франции почти начисто проигранный) — это канцлер Германии А. Меркель и, в целом, «ось» правительственной коалиции в лице блока ХДС-ХСС.

На саммите Евросоюза 23 мая новый президент Франции Ф. Олланд практически предъявил Меркель франко-голландский (по сути, ротшильдовский) ультиматум:

— отказаться от идеи превращения ЕС в политическое объединение;

— поставить евро в зависимость с помощью «евробондов» - коллективных долговых обязательств еврозоны (идея Сороса, видимо, претендующего на контроль над ними от имени Ротшильдов).

Спасти ситуацию может лишь одно: решительное отклонение Меркель этого ультиматума и форсирование кризиса в еврозоне — вплоть до ее консолидации под немецким контролем, кого бы из нее при этом ни пришлось «попросить». То есть превращение Германии в единый и единственный эмиссионный центр евро.

В этом случае ситуация, по сути, вернулась бы в 1940 год: Европа под германским контролем, только не танков, а печатного станка. Своего рода «Четвертый рейх».

Именно об этом говорил Герхард Шредер в сентябре 2011 года, когда призывал к созданию «Соединенных Штатов Европы» с помощью «оси» Меркель — Саркози (которого с тех пор уже унесло «ветром перемен»).

Маловероятно, что у Меркель это получится: предварительно требуется консолидировать германское общество, а оно раздроблено и, в основном, оппозиционно к «партии власти». А времени до выборов (сентябрь 2013 г.) слишком мало.


И последний рубеж — Россия В.В. Путина.

Перезаключив в 2011 стратегический альянс «Роснефти» с американской «Exxon-Mobil» (вместо «British Petroleum»), чему помог скандал в компании «ТНК-BP», российский лидер подал ясный и недвусмысленный знак.

Он был понят и услышан: именно поэтому в январе 2012 года, невзирая на все шумные реляции Госдепа и американского посольства в поддержку уличных протестов, в пользу кандидатуры В.В. Путина как будущего главы государства высказался патриарх отечественной политики академик Е.М. Примаков. А уже через неделю в Москве появилась такая знаковая фигура как Г. Киссинджер.

Интересно: за сутки до обнародования соглашения между Джейкобом Ротшильдом и Дэвидом Рокфеллером «ТНК-BP» покинул М. Фридман — глава «Альфа-группы», консультант Международного экспертного совета при Совете по международным отношениям США (памятен его конфликт 2009 г. с упомянутым бизнес-партнером Ротшильдов Дерипаской).

До Фридмана компанию покинули нынешний глава «BP» британец Дадли, которого в Лондоне считают главной жертвой «заговора российских олигархов», а потом В. Вексельберг и т.д.
А еще через двое суток из проекта «ТНК-BP» снялась и исчезла сама «British Petroleum», оставившая на память о своем пребывании в России сквозящие едким сарказмом комментарии британской государственной информационной корпорации BBC.
Что это означает?

Что Рокфеллеры со своим поражением не смирились, считают его промежуточным этапом межгрупповой борьбы и готовы вести борьбу дальше.


Для этого им нужна Россия. Причем, единая, консолидированная и сильная Россия (без «оранжевых» эксцессов): не случайно, еще до инаугурации В.В. Путина представители «Exxon-Mobil» в его присутствии подписали с «Роснефтью» соглашение по добыче нефти на шельфе Черного и Карского морей.

К соглашению подключены «Объединенная судостроительная корпорация» и «Ростехнологии». Это означает, что альянс «Роснефть»-«Exxon-Mobil» далеко не ограничен нефтяными вопросами.

Назначение И.И. Сечина президентом «Роснефти» в этой ситуации — шаг стратегической важности.
Расстановка сил сейчас — один в один повторяет конец 1920-х годов, когда Сталин отобрал бакинские нефтяные промыслы из концессии у Нобелей (партнеров Ротшильдов) и отдал их в 50%-ную концессию Рокфеллерам — в обмен на финансовую и технологическую поддержку советской индустриализации.


На каждом новом витке История повторяется!

У России, с одной стороны, появляется уникальный шанс: сыграть в глобальной «Большой игре» на равных с партнером (пусть и временным), который сегодня жизненно (именно жизненно!) заинтересован в нашем успехе. (Что будет завтра — уже другой разговор: это политика, в которой, наряду со стратегией, существует и тактика).

С другой стороны, реализации этого шанса будет всячески препятствовать агентура Ротшильдов. (Уже препятствует: не случайно, В.В. Путина встречали заказной протестной шумихой и в Берлине, и в Париже).

Вопрос в том, как быстро и эффективно российскому лидеру удастся подавить «пятую колонну», продвинув вперед необходимые преобразования и сделав новую расстановку сил необратимой.

Это — вопрос выживания страны. Ибо в стратегии Ротшильдов Российской Федерации надлежит быть расчлененной, как того всю свою жизнь добивался (и по сей день добивается) Горбачев.

В заключение предвосхитим закономерный вопрос: что необходимо для полного выхода из этих раскладов и самостоятельного, суверенного развития?

Скажем честно: на данном этапе надо устоять и нарастить государственную мощь, консолидировать общество и обзавестись (каким страшным это кому-нибудь ни показалось бы) государственной идеологией. И не абстрактной («за все хорошее — против всего плохого»), а проектной. Способной предъявить стране и миру российское видение и план строительства справедливого миропорядка, альтернативного нынешнему «миру денег», которые сегодня «едят людей» примерно так же, как «съели» их английские овцы времен промышленной революции.
Кроме того, поощряемый сегодня «плюрализм» не формирует системы ценностных координат — нормы, которая, отражая и фиксируя на бытовом уровне цивилизационную идею, позволяла бы отличать хорошее от плохого, социальное поведение (политику) от асоциального и т. д.
Настоятельно требуется новая элита — национальная, а не компрадорская.


В перспективе, когда эти начальные требования окажутся выполненными, рано или поздно будет (должен быть) поставлен вопрос о выходе из кабальных условий членства нашей страны в Базельском клубе и установленного им механизма «currency board» — привязки денежной массы к объему золото-валютных резервов. То есть о превращении «Центрального» банка, являющегося сегодня инструментом внешнего контроля, в «Государственный», осуществляющий валютную, в том числе эмиссионную политику в национальных, а не глобально-олигархических интересах. (Не случайно ведь, услышав это, либералы неизменно заходятся истошным визгом: на воре и шапка горит!).

Заметим: центробанка не имели ни Российская империя, ни СССР. Появился он только во времена «развитой демократии». В них он должен и остаться, как неотъемлемый атрибут и символ связанного с этой «демократией» неоколониального «ига» новой «золотой орды» (в современном, буквальном, а не историческом ее прочтении).

Вопрос на самом деле нешуточный: США на этом пути в XIX веке прошли через гражданскую войну и в итоге, спустя полвека, все равно оказались в сетях глобальной олигархии.

Но это уже — несколько другая тема. Все — по порядку.







„БОЛЬШАЯ ИГРА” РОТШИЛЬДОВ И РОКФЕЛЛЕРОВ — НА СВЕТУ И В ТЕНИ




Здравейте !

От няколко години търся отговор на един единствен въпрос: „КЪДЕ СЕ НАМИРА КОРЕНЪТ НА ЗЛОТО ?” В себе си той е синтезирал поне още сто питания като: Защо и докога ще живеем зле ? …

Вече имам определена яснота в някои основни щтрихи. Днес ви предлагам един материал като допълващ мозайката. Той е на руски език и щом ми остане време ще го преведа, и подменя оригинала.

Статията е много голяма и не всеки би я изчел докрай, та затова накратко ще предам със свои думи смисъла на това, което е впечатляващо:

- Цялата днешна геополитика е свързана с противоборството на два клана, на Ротшилд и на Рокфелер.Тяхното влияние се простира върху всички държавни глави, в действителност те контролират целия свят !

- Двете световни войни са тяхно дело !

- На всички държавни глави, на всички управляващи по света, те влияят и ги контролират !

- За последните стотина години, само Сталин е успял да се измъкне от техния контрол. Днешните управници на Русия отново са под контрол !

Тази статия не е обнадеждаваща.

Неприятно е когато осъзнаеш, че управлението на Родината ти е дирижирано от няколко презокеански мегаломани. 


„ИСТИНАТА ЩЕ НИ НАПРАВИ СВОБОДНИ !”




„Большая игра” Ротшильдов и Рокфеллеров 
— на свету и в тени.

Владимир Борисович Павленко.

http://www.inoforum.ru/inostrannaya_pressa/bolshaya_igra_rotshildov_i_rokfellerov_na_svetu_i_v_teni/


ЧАСТ ПЪРВА

30 мая 2012 года появилась информация о соглашении, в соответствии с которым компания «Rothshild Investment Trust "Capital Partners"» («RIT "CP"»), принадлежащая Ротшильдам, приобрела крупный пакет акций компании «Rockefeller Financial services» («RFS»), управляющей семейным бизнесом Рокфеллеров и других богатейших семейств США.


Размещенная практически всеми ведущими мировыми и российскими СМИ, она сопровождалась однотипными и поверхностными комментариями, суть которых сводилась к тому, что два крупнейших клана глобальных олигархов заключили союз для «совместного противодействия новому витку мирового кризиса».

На самом деле нет ничего более далекого от действительности, чем подобные утверждения.
Дело в том, что стратегии обеих олигархических групп в последние годы выстраивались по принципу, сформулированному биографом Ротшильдов Фредериком Мортоном: «Сегодня семья стремится сделать свое присутствие в мире незаметным и неслышным».
Это и понятно: большие и, тем более, очень большие деньги предпочитают тишину. Но именно эта тишина и разорвалась 30 мая тем вниманием, которое было приковано к состоявшемуся событию, что наглядно продемонстрировало реальный вес этих ведущих кланов не только в глобальной экономике, но и в глобальной политике.

На наш взгляд, комментируя появление нового «альянса», финансовые аналитики, по-видимому, попросту перепутали причину со следствием: это сам мировой кризис явился продуктом деятельности Ротшильдов и Рокфеллеров, а не наоборот. Как именно это случилось, мы и попытаемся сейчас разобраться.

Итак, если коротко, то произошедшее означает, может быть, и не капитуляцию Рокфеллеров перед Ротшильдами, но, как минимум, очень существенную сдачу ими своих позиций.

Если «копать» глубоко, то нужен детальный анализ с историческим экскурсом — иначе понять что-то в этом раскладе будет практически невозможно.

Поэтому начнем с предыстории вопроса:

Настоящим узлом противоречий между этими двумя глобальными кланами являются две мировые войны XX века. Причем, в обоих случаях развязывались они Рокфеллерами, и именно они пожинали плоды успеха.

Условием вступления США в Первую мировую войну, когда стало ясно, что Франция и Британия с Германией не справляются, а Россия из-за Февральской революции из войны «выпадает», Рокфеллеры поставили допуск своей нефтяной империи «Standard Oil of New Jersey» к разработке принадлежавших Ротшильдам нефтяных богатств Ближнего и Среднего Востока.

С 1927 года «Standard Oil» завладела 25% акций «IPC» — «Иракской нефтяной компании», созданной еще в 1912 году под названием «TPC» — «Турецкой нефтяной компании». При этом 50% акций отошли тогда в собственность правительства Османской империи, по 25% получили «Shell» Ротшильдов, а также «Deutsche Bank», попавший в их «обойму» несколько позже.

В отличие от своих временных партнеров (которые, скорее всего, и не догадывались, что они временные), англичане «знали будущее» — потому, что сами его и планировали, понимая, что после обвала Германии и Османской империи в Первой мировой войне они, как победители, заберут себе все 100%.

Так бы и случилось, если Антанта смогла бы одолеть немцев на поле боя. Но для европейских союзников эта задача оказалась непосильной, и потребовалась помощь США — экспедиционный корпус генерала Першинга, решивший исход войны на западном фронте (который, в отличие от Второй мировой войны, был тогда решающим).

Вступление США в войну ради склонения англичан к выполнению поставленных им условий было навязано американскому правительству самыми разнообразными способами. Прежде всего, с помощью «закулисного» подталкивания к провокационным актам «подводной» войны, широко применявшимся самой Германией. Уклоняться от этого ввиду общего британского преимущества в морских вооружениях немцы не хотели, да и не могли ввиду финансовой зависимости от Рокфеллеров: в 1914-1916 годах те обеспечили крупными кредитами не только кайзера, но и его османских союзников, получив теневое влияние на их политику.

Решающим поводом для выхода США из нейтралитета и вступления в войну было выбрано потопление немецкой подлодкой пассажирского транспорта «Лузитания», подготовка которого по закулисным дипломатическим маневрам очень сильно напоминала преддверие японской атаки в декабре 1941 года на военно-морскую базу США в Перл-Харборе. Тогда после очередной встречи с Ф.Д. Рузвельтом военный министр США Стимсон записал в своем дневнике: «Мы затронули деликатный вопрос дипломатических действий, направленных на то, чтобы Япония совершила первый и ошибочный шаг — шаг неприкрытой агрессии».

Не составляет особого секрета, что у обоих событий одни те же корни.

Нельзя сказать, что Ротшильды всему этому не препятствовали. Их главная и потомственная политическая креатура в США , именовавший себя «властью за троном», весь 1914 год посвятил попыткам сколачивания западного союза против России с участием США, Великобритании, Франции и Германии. «Англия не хотела бы совсем раздавить Германию, так как тогда она столкнулась бы один на один со своим старинным врагом, с Россией, — писал Хаус президенту В. Вильсону в мае 1914 года, — но если Германия будет беспредельно увеличивать свой флот, у Англии не останется выбора».

Чтобы сохранить право выбора за Англией (и Ротшильдами, которые уже сто лет к тому времени контролировали ее центробанк), Хаус даже совершил вояж в Берлин, где получил аудиенцию у кайзера Вильгельма II и морского министра фон Тирпица. Все тщетно: германский флот на деньги Рокфеллеров (компенсированные, кстати, по Закону о Федеральной резервной системе американской казной) рос как на дрожжах, и остаться в стороне от войны англичане не смогли, передав таким образом Рокфеллерам все политические козыри.

Во Второй мировой войне экономика впала в зависимость от политики еще круче.

Когда в мае 1940 года немцы атаковали Францию, франко-британская группировка была быстро разгромлена, французы подписали перемирие, сдав Париж, а англичане оказались прижатыми к Ла-Маншу в районе бельгийского Дюнкерка.

Наряду со «странной войной» осени-зимы 1939-1940 годов, одной из главных тайн Второй мировой войны, ставившей в тупик историков, всегда оставался вопрос: почему немцы, вместо того, чтобы добить противника и «на его плечах» переправиться через Ла-Манш, встали и не сделали ни шагу вперед, пока англичане не вывезли личный состав на Британские острова. Причем, и вывозившие транспорты не бомбили.
А «ларчик» открывался очень и очень просто.
Дело в том, что Гитлер если и не был нанят Рокфеллерами напрямую (хотя чрезмерным такое утверждение тоже не является), то полностью зависел от них по части военной экономики и, прежде всего, нефти и продуктов ее переработки, прежде всего бензина. Фактов и цифр — от создания в 1930 году, в целях финансирования нацистов, базельского Банка международных расчетов до выкупа компанией «Standard Oil» в 1934 году 730 тыс. акров земли под Гамбургом и строительства на них нефтеперерабатывающего завода, который исправно функционировал всю войну, — предостаточно. Но мы не будем перегружать ими материал, чтобы не утонуть в деталях и частностях.

Да и люди, которые привели Гитлера к власти, находились в США — те же братья Аллен и Джон Фостер Даллесы (двоюродные братья братьев Рокфеллеров). И руководил всеми ими «трехголовый», американо-британо-германский спрут — банк Шредера (имевший статус агента нацистского правительства), а также связанные с ним фирмы (нынешний Г. Шредер - потомство тех Шредеров).

И Рузвельт, которого с помощью все того же Хауса, приводили к власти Ротшильды, на деле оказался креатурой Рокфеллеров. Не случайно самого Хауса в окружении нового президента сменил Б. Барух — крупный биржевой спекулянт (вроде Сороса), существенно поправивший свои дела на посту председателя Комитета военной промышленности США, который он занимал всю Первую мировую войну.

Маленький штрих: когда спецслужбы США в 1943 году доложили Рузвельту о возможности «убрать Гитлера», тот это категорически запретил.
А вот попытались сделать это, но уже в июле 1944 года, англичане. Заключив перемирие с «новым» правительством Германии, они очень рассчитывали втянуть США в противостояние с СССР и разрушить намечавшийся советско-американский альянс. (Его, правда, и так разрушили, но уже другим способом: вместо главного архитектора «Нового курса» Г. Уоллеса крайне «своевременно» провели в Белый дом креатуру Ротшильдов Г. Трумэна, который, незадолго до кончины Рузвельта, стал вице-президентом, а затем и президентом США).

По всему по этому Гитлер четко выполнял все указания Рокфеллеров. А инструкции в мае 1940 года он получил следующие:

— не трогать англичан в Дюнкерке;
— не пересекать Ла-Манш и вообще оставить Британию в покое, свернув подготовку операции «Морской лев» (вторжение на Британские острова);
— развернуть свои усилия в сторону «плана Барбаросса» — подготовки к нападению на СССР.
Гитлер эти инструкции пунктуально выполнил.
Но почему он их вообще получил?

А потому, что Черчилль, оказавшись в ситуации с Дюнкерком на грани краха (напомнившего ему и британской общественности кошмар провала Дарданелльской операции британского флота, на проведении которой он, как Первый лорд Адмиралтейства, тогда настоял), согласился выполнить все условия, которые ему выдвинул Рузвельт (кстати, они были кузенами) в обмен на защиту и военную помощь США. 

А именно:

— передать американцам нефтяную «жемчужину» Британской империи — Саудовскую Аравию (которую для короны буквально «выпахала» британская разведка и лично Т.Э. Лоуренс Аравийский, именно в этих целях осуществлявшие многолетнюю спецоперацию подкопа под Османскую империю);

— вывести все британские капиталы из США и продать американцам всю имеющуюся у англичан в США собственность;

— после окончания войны — распустить Британскую империю, дав независимость колониям (началось, как помним, с Индии — 1947 г.; за Британской колониальной империей к 1960 г. рассыпались и остальные составляющие «империи Ротшильдов» - французская, голландская и бельгийская).


Таким образом, — об этом говорят многие специалисты (прежде всего, западные), занимающиеся глобальной историей и политикой, — главной причиной двух мировых войн было не что иное, как изъятие у Ротшильдов и консолидация Рокфеллерами евразийских нефтяных активов. Именно для этого Германию дважды натравливали на Британию (Гитлера, как и кайзера, Рокфеллеры исправно финансировали всю войну). Новый «расклад» Рузвельт в 1944 году лично продиктовал послу Британии в Штатах лорду Галифаксу (тому самому закоперщику «мюнхенского сговора», еще в ноябре 1937 г. успешно договорившемуся с Гитлером):

Саудовскую Аравию — Америке, 
Иран — Британии, 
а Ирак и Кувейт «доить» будем вместе.

Уступив, причем дважды, грубой силе и обстоятельствам, Ротшильды нанесенных им «обид» не забыли и не простили.

«Горячая» война закончилась, и началась холодная.

Если Рокфеллеры — прежде всего «нефтяная» династия, то для Ротшильдов главное — это «золото» и другие драгметаллы. Это их главные сферы влияния и контроля.

Поэтому Ротшильды начали с подкопа под доллар, поставив целью заменить его золотом (признаем, что с этой точки зрения несколько иначе, чем мы привыкли, выглядит «отвязка» доллара от золотого обеспечения, осуществленная Р. Никсоном в 1971 г.).

Главният лост за това е цената на златото. Тя се установява не пазарно, а директно. Започвайки от средата на 1940-те ежедневно, без прекъсване през почивни или празнични дни, два пъти на ден Лондонската асоциация на пазара със скъпоценни метали, се провождат така наречените "фиксинги", в които участват пет банки: главната банка - британски клон на Ротшилдови «N M Rothshild & Sons», близкий к их французской клон «Societe Generale» (он нам еще потребуется), памятный еще по «турецко-иракской» сделке 1910-1920-х годов «Deutsche Bank», китайский «филиал» Ротшильдов - глобальный банк «Hong Kong & Shanghai Banking Corp.» («HSBC»), изградил се през XIX век чрез търговия с наркотици, а също и световния лидер в сферата на търговия със злато и скъпоценни метали «ScotiaMocatta» — подразделение «Scotiabank Global Banking & Markets».




Проводятся эти фиксинги, разумеется, на площадке «N M Rothshild & Sons» и, более того, именно этот банк до 2004 года неизменно на них председательствовал (а затем фарисейски «ушел в тень»).

Все перипетии развернувшейся межклановой борьбы перечислять не станем. Отметим только, что за последнее десятилетие золото вздорожало более чем в 10 раз, а доллар слабеет из-за непомерного госдолга США, на путь создания которого в начале 1980-х годов эту страну вывели опять-таки Ротшильды — с помощью знаменитой «рейганомики», то есть надувания «финансовых пузырей».

А что, спрашивается, еще оставалось делать Рейгану, когда созданная им комиссия во главе с председателем Совета управляющих ФРС П. Уолкером (ставленником тех же Ротшильдов) «выяснила», что в Форт-Ноксе (хранилище золотого запаса США) нет ни грамма американского государственного золота - только иностранное и частное. 








Надо же было как-то финансировать «Стратегическую оборонную инициативу» и другие инновации в гонке вооружений, на которые как бы «случайно» клюнуло брежневское и андроповское руководство СССР. Вот Рейган и стал надувать «мыльные пузыри», возводя с их помощью «потемкинские деревни» и «воздушные замки». Именно тогда у США и появился госдолг.

США дошли бы «до ручки» гораздо быстрее, чем сейчас, — году примерно к 1995-му, но им сильно подфартило с распадом СССР, который с опорой на связи в нашей стране готовили уже Ротшильды. Не вдаваясь в особые подробности (другая тема), выделим лишь основных фигурантов этой цепочки: Берия — Куусинен (связь Коминтерна с масонством) — Андропов — Горбачев; кроме них в эту цепочку (и отнюдь не на вторых ролях) затесались Микоян и Косыгин.

Рокфеллеры в распаде СССР особо заинтересованы не были.

Более того, для них Советский Союз был противовесом Ротшильдам. Рокфеллеры в равной мере поддерживали как нацистов, так и советскую индустриализацию. В отличие их от извечных конкурентов Ротшильдов, им нужен был не управляемый Лондоном баланс «блестящей изоляции», а объединенная Евразия со всей ее нефтью. Потенциальными лидерами континента, ввиду наличия пассионарных идеологий (пусть и противоположных), они видели как Гитлера, так и Сталина, кто бы из них ни победил, но только при их собственном непременном контроле (для этого требовалось довести обе страны в междоусобной войне до состояния неспособности бросить вызов США).

Кроме того, получив в конце 1920-х годов концессионную долю бакинской нефти, Рокфеллеры, уже руками Гитлера, попытались окончательно забрать ее в собственность, просчитавшись, правда, на этом под Сталинградом. (На «экономический» характер военной кампании 1942 г., в отличие от 1941 г., когда объектом наступления вермахта стали политические центры СССР, указывают многие современные специалисты, в том числе немецкие).

Переиграв своих неожиданных «попутчиков», И.В. Сталин в 1945 году стал самостоятельной фигурой глобального масштаба. Малоизвестный, в отличие от пакта Молотова — Риббентропа, пакт Молотова — Хисса, заключенный в 1944-1945 гг. на конференциях Объединенных Наций в Думбартон-Оксе и Сан-Франциско и патронировавшийся будущим губернатором Нью-Йорка и вице-президентом США Нельсоном Рокфеллером, стал неприятным сюрпризом для американского политического истеблишмента. Отныне ему не следовало совать нос в дела народов СССР и стран Восточной Европы, как, впрочем, и Москве в «британский» Иран и «американскую» Саудовскую Аравию. (Во времена маккартизма Хисса по доносу одного из начинающих членов комиссии по антиамериканской деятельности Р. Никсона даже осудили за «шпионаж в пользу СССР» — вот как насолил!).

Ситуация, к сожалению, радикально поменялась после смерти вождя. Укрепившийся у власти в результате пятилетки «дворцовых переворотов» (1953-1958 гг.) Хрущев, будучи троцкистом, «разоблачил» пресловутый «культ личности» и не без помощи Микояна переметнулся к Ротшильдам. При мало, что понимавшем в этих раскладах Брежневе силу набрали Косыгин и особенно Андропов. Не успев при жизни реализовать свой разрушительный «европейский проект», всесильный шеф КГБ «породил» Горбачева, который запустил этот проект еще до избрания генсеком, заключив в 1984 году ряд секретных договоренностей по переделу сфер влияния в Европе с наследником «австро-венгерского престола» Отто фон Габсбургом.

То есть, с одной стороны, опереться на горбачевский СССР, чтобы противостоять нажиму Ротшильдов, Рокфеллеры не могли. А, с другой, к концу 1980-х годов из-за накопившегося госдолга возникла угроза распада их вотчины — США.

И Рокфеллеры свернули на путь наименьшего сопротивления: вместе с Ротшильдами включились в развал СССР: окончательный консенсус по этому вопросу был достигнут в 1989 году, на закрытой встрече «влиятельных людей» (ежегодной Бильдербергской конференции), прошедшей на испанском островке Ла Тоха. (Там же, вопреки отчаянному сопротивлению М. Тэтчер, стоившему «железной леди» скорой отставки с поста британского премьера, было принято решение об объединении Германии).

С помощью развала СССР и за наш счет американцам удалось закрыть множество «дыр» в своей экономике и финансах. Цифры того, сколько и чего именно было вывезено из нашей страны уже к 1995 году, 24 октября 1995 года, на закрытом заседании Объединенного комитета начальников штабов вооруженных сил США, назвал Б. Клинтон (обнародованные в начале 2000-х гг., они очень впечатляют).

При этом — надо отдать должное Рокфеллерам — распаду Российской Федерации они, как могли, воспрепятствовали - в том числе с помощью Ельцина (который, в отличие от Горбачева, выступил за территориальную целостность Российской Федерации). И не только Ельцина.

Того, что было награблено в бывшем СССР, Америке хватило на двадцать лет. И снова госдолг одолел, и опять Штаты — «у последней черты» (14 трлн долларов совокупных долгов — это не один годовой бюджет).

Что делать Рокфеллерам, если США не станет? Бжезинский в своей новой книге «Стратегическое видение: Америка и кризис глобальной силы» (увидела свет в феврале 2012 г.) прямо пишет, что США сегодня походят на СССР перед его распадом и рассматривает два варианта глобального развития — с американским лидерством или без него, то есть, если называть вещи своими именами, без США.

Помимо кризиса в еврозоне, «напрягает» глобальную ситуацию начавшийся весной 2012 года массовый исход с Уолл-стрита топ-менеджеров крупных финансовых компаний и корпораций. (Уж эти-то «кадры» в финансовом пространстве и на банковской местности прекрасно ориентируются и днем, и ночью: знают, когда, где и чем пахнет и куда, при каком запахе и как быстро бежать).

На всякий случай, Рокфеллеры сегодня скупают земли в Аргентине и Чили. Но выкидывать белый флаг (или полотенце на канаты), по-видимому, считают преждевременным.

Ротшильды же, в свою очередь, наседают. Ф. Олланд во Франции — их креатура.

В одиночестве в Евросоюзе и в глухой обороне внутри страны оказалась теперь и А. Меркель. Ориентирующиеся на Британию, по свидетельству В.Д. Ежова (советского биографа Аденауэра), социал-демократы «берут» одну федеральную землю за другой (на днях выиграли символически важные муниципальные выборы в Северном Рейне — Вестфалии). Нового рокфеллеровского «исключения» в виде Шредера №2 в СДПГ пока не предвидится.

Парламентские выборы в ФРГ тем временем уже в 2013 году, и победа СДПГ будет означать консолидацию Ротшильдами всей зоны евро. И тогда вместо «европейского государства», которое еще со времен Гитлера строили Рокфеллеры, ЕС превратится в раздробленную на муниципалитеты мозаику — хаос, который если что и будет объединять, то это лишенная всякой национальной и религиозной идентичности (и потому полностью устраивающая Ротшильдов) «зона свободной торговли». И в этот хаос будут втягивать (уже втягивают!) СНГ и Россию, начиная с Украины, Молдавии и Прибалтики, где хаос, по сути, уже правит бал.

В США креатурой Ротшильдов является Б. Обама: его в июне 2006 года боссам Демпартии представил не кто иной, как Дж. Сорос — ближайший сподвижник Ротшильдов.



Прави: Тед Търнър, Уилям Хенри Гейтс-старши, 
Джордж Сорос, Дейвид Рокфелер.


В России Ротшильды контролируют перебежавшую на их сторону еще при Ельцине-президенте «семью»; ключевую роль в продвижении ее политических интересов сегодня играет Волошин. Они также имеют общий бизнес с олигархом Дерипаской, а через него - с креатурами Чубайса — олигархами Потаниным и Прохоровым (именно отсюда растут и ноги, и рога всех «оранжевых», «снежных» и «болотных» уличных протестов в Москве).

Чубайс из всех самый хитрый: имеет связи и с Ротшильдами (через экс-министра финансов США Л. Саммерса, возглавляющего в Америке Национальный экономический совет), и с Рокфеллерамиявляется членом совета директоров глобального банка «JP Morgan Chase». Цель проста и понятна: в любом случае остаться на плаву — и ведь «плавает», «не тонет»!

Особенно важен для Ротшильдов Китай.

Если удастся китайскую элиту «додавить» (а, судя по расколу, который начался в связи с «делом Бо Силая», это, к сожалению, начало получаться), Ротшильдам можно будет «зацепить» золото за юань. И аккуратно возвести его в статус новой мировой резервной валюты, обеспеченной не нефтью, как доллар, а золотом (для этого золото и вздувают в цене).

Если же и этот номер пройдет, то вскоре можно обрушивать и доллар, и сами США (о чем у нас, к сожалению, многие давно и наивно мечтают как о чем-то очень позитивном).
Для чего?

Чтобы создать «Северо-Американский союз» с новой валютой амеро, а затем — «Трансатлантический союз», в котором Северная Америка, в полном соответствии с «глобальным планом» Римского клуба, объединилась бы с Европой, а амеро — с евро. И получилась бы «настоящая» мировая валюта: фунт стерлингов, наверное — что же еще? (Этот проект атлантической трансформации предусмотрен Техасскими соглашениями, которые в марте 2005 г. были заключены первыми лицами государств-членов NAFTA — Североамериканской зоны свободной торговли).

Но на эту «пересменку» — от доллара к фунту (предположительно) — нужен «стабилизатор». По плану Ротшильдов, им и должен стать юань, обеспеченный золотом (цену которого Ротшильды, как мы убедились, устанавливают сами), а также подкрепленный военной и политической мощью КНР.

Кстати, на фоне объединения, а, точнее покупки Рокфеллеров Ротшильдами, Китай и Япония с 1 июня вышли из взаимных долларовых расчетов, и будут теперь рассчитываться строго в юанях и иенах.

Сказочка эта, однако, для наивных простачков. Юань и иена приводятся к единому знаменателю только через эквивалент (ЕМС — единую меру стоимости). Раньше этим эквивалентом был доллар (его контролируют Рокфеллеры). А теперь?

Раз не говорится, что именно, — значит, роль ЕМС переходит к золоту. И этот золотой эквивалент (стандарт), от цены которого и будут отталкиваться взаимные китайско-японские расчеты, будет уже контролироваться Ротшильдами.

То есть «тихой сапой» Китаю и Японии навязали ближайшую перспективу смены глобальной финансовой власти. Иначе говоря, Рокфеллеры «сдали» еще один рубеж. И после этого, по-видимому, запросили перемирия. Именно перемирия, а не мира.

Точно так же и Ротшильды в 1917 и 1940 годах просили Рокфеллеров о «перемирии» в межклановой борьбе (и об американской военной помощи Британии против Германии).

Долг, как говорится, платежом красен!

Ротшильды сейчас, как и Рокфеллеры тогда, любезно согласились. Именно в этом — внутренний смысл «исторического» соглашения от 30 мая 2012 года.

С предысторией мы завершили. 

Переходим к сути соглашения.





понеделник, 21 април 2014 г.

5. ГОСПОДАРИТЕ НА ПАРИТЕ ИЛИ КАК МЕЖДУНАРОДНИТЕ БАНКЕРИ УСТАНОВИ-ХА КОНТРОЛ НАД АМЕРИКА – 5




26. МЕЖДУНАРОДЕН ВАЛУТЕН ФОНД, СВЕТОВНА БАНКА 


Стоя пред главния офис на международния валутен фонд, който се намира във Вашингтон. Срещу него се намира главния офис на Международната Банка. 


Въпросът е какви са тези организации и кой ги контролира? 
И най-важното е на прага ли са да предизвикат нова световна криза ? 

Нека сега се върнем малко назад до момента след края на Първата Световна Война. Хората били уморени от тази война. И така, под прикритието на миротворци, чейнджаиите измислили план, как да наберат още повече мощ.Те предложили да се създаде световно правителство с мотивите, че само такова би предотвратило нови войни. Планът трябвало да се осъществи в три стъпки: създаване на Международна Банка, Международен Съд, който да се намира в Хага, Холандия, и Международен изпълнителен и законодателен орган, наречен Лига на Нациите. Наставникът на президента Клинтън, историкът Карол Кигли пише в своята книга от 1996г „Трагедия и Надежда” така:
„Международните банкери имат план да създадат една Световна система, която да държи и контролира финансите, за да могат да контролират политическата система във всяка една страна и икономиката по света като цяло.” 



Системата ще управлява на феодален принцип чрез Централните банки по света, на базата на тайни договорки, определяни на тайни срещи. Връхната точка на системата ще бъде Международната Банка в Базел, Швейцария, управлявана и контролирана от Централните банки, които сами по себе си са частни. Всяка Централна Банка ще цели да доминира върху своето правителство, чрез възможността да контролира отпусканите заеми, да манипулира валутата, да въздейства върху икономическото състояние в страната и да влияе на тези политици, които сътрудничат с последвало парично възнаграждение.
Въпреки силния натиск на международните банкери и пресата, шепа сенатори начело със сенатор Хенри Лодж запазили САЩ вън от този план. Без участието на САЩ, Обединените нации бяха обречени. Странното е, че въпреки че САЩ отхвърлят Световната Банка Федералния резерв игнорира своето правителство и нагло изпраща свой представител в Швейцария, за да участва в срещата на банкерите там и така до 1994 г. когато САЩ най-накрая официално биват въвлечени. 

Тъй като, тяхното Световно правителство се осуетявало чейнджаджиите прибягнали до старата позната формула: нова война, за да се изтощи съпротивата докрай, а междувременно да натрупат и сладки печалби. След края и на тази война, Уол Стриит помага на Германия да се възстанови чрез Тисен Банкс, в Ню Йорк, точно както Чейс Банк, помогна във финансирането на болшевишката революция в Русия през Първата Световна Война. Чейс Банк се контролира от Рокфелерови. Впоследствие се слива с Уорбург Манхатън Банк и се образува Чейс-Манхатън Банк. После се слива с Кемикъл Банк от Ню Йорк и става най-голямата банка на Уол Стриит. Стратегията им сработва и още преди края на Втората Световна Война, Световното Правителство е вече на старта. 

През 1944 в Бретън Уудс, Ню Хампшир МВФ и Международната банка са одобрени с участието на САЩ. Лигата на Нациите, преименувана на Обединени Нации, е одобрена през 1945 г. Скоро и Нов Международен Съд започва да функционира. Цялата опозиция срещу тези организации преди Втората световна се беше изпарила от топлината на войната, точно както било планирано. Създаването на тези организации става по същия начин, както се създава Банковия закон от 1864 г. и Федералния резерв от 1913 г., само че вече в световен мащаб. Те създадоха банков картел, съставен от централните банки по света, който постепенно събра сила да диктува кредитната политика на банките на всички нации.

Точно както Федералният резерв одобри създаването на новите фиатни пари (Фиатни пари означава пари, декларирани от правителство като законно платежно средство, печатани от държавата пари, които не са конвертируеми в нещо друго.- бел.моя) наречени валута на Федералния Резерв, на МВФ беше дадена властта да издава нови фиатни пари наречени SDR (Special Drawing Right, Специални права на тираж, са международна разчетна парична единица, безналични международни резервни активи, - бел. моя).
До създаването на МВФ има излишни 30 милиарда долара SDR. Нациите - членове са притиснати да направят техните валути взаимно-заменяеми за SDR. През 1968 г. конгресът в САЩ приема закон и упълномощава ФЕД да приеме SDR, като ценни книжа в САЩ и да издаде банкноти в замяна. 
Какво означава това ? 
Означава, че в САЩ, тези SDR са вече част от нашите законни пари.

Но какво стана със златото?















SDR вече са подплатени със злато, а две трети от световното злато е вече в ръцете на Централните банки и чейнджаджиите могат да започват да преправят световната икономика, по начин, който смятат че е най-печеливш за тях. 

Запомнете: точно както ФЕД е контролиран от неговия управителен борд така и МВФ е контролиран от неговия си управителен борд, които са или притежатели на различни Централни банки или управители на разни национални финансови отдели, управлявани от техните Централни банки. Гласуваното доверие на МВФ, означава за САЩ и Великобритания, че както ФЕД и Банк ъф Ингланд - притежават пълен контрол над тях. 

Както ФЕД притежава контрола над количеството пари в обръщение в САЩ така МВФ и Световната Банка контролират парите в цял свят. Така че, ние виждаме повторение на измамата на старите златари на национално ниво, с участието на централни банки, като ФЕД, и на международно с участието на МВФ и Световната банка. 
Дали тези организации, като МВФ и Световната Банка, които ние наричаме общо „Световна Централна Банка”, в настоящия момент не свиват и разширяват световния кредит ?
Да. Правилата създадени през 1988 от БМР изискват световните банки да повишат капитала и резервите си до 8% от задълженията си до 1992. Увеличените изисквания поставят горна граница на даването на заеми с частични резерви, както и изискванията за резерви в наличност. 


Какво е значението за света на тази „маловажна наредба”, приета в едно швейцарско градче ? Значението му е, че нашите банки не могат безкрайно да дават заеми и да отлагат следващата депресия, тъй като съотношението между резерви и заеми е определено. 

Това значи, че нациите с най-ниските банкови резерви, са почувствали ужасния ефект от това свиване на кредитите, а банките са затруднени в събирането на пари, за да повишат резервите си до 8%. За да съберат парите, трябва да продават акции което потиска пазарите им и те първи навлизат в период на депресия.

Япония през 1988 беше сред страните с най-ниските изисквания за капитал и тя беше най-тежко засегната от наредбата, и първа изпита финансовата катастрофа, започнала веднага през 1989, която заличи 50% от стойността на пазара на акции от 1990 насам и 60% от стойността на търговските недвижими имоти. Банк ъф Джапан намали лихвените си проценти до 0.5%, като по този начин даваше пари почти без лихва, но въпреки това деперсията се задълбочи.

Поради спасителната операция на САЩ от $20 милиарда за Мексико, финансовият колапс на тази страна вече не е тайна. Въпреки помощта, икономиката продължи да бъде в бедствено положение. Поредица от огромни заеми бяха отпуснати, като новите заеми дадоха единствено възможност, страната да си изплати лихвите по старите дългове. В южната част на Мексико бедните открито се бунтуват, защото всяко песо се източва извън страната за лихвени плащания. Важно е да се отбележи, че се извършва радикално преместване на властта. 

Народите стават слуги на една наднационална централна банка, контролирана от няколко от най-богатите световни банкери. МВФ с лекота създава SDR - Специални права на тираж в счетоводните си книги. Все повече нации вземат заем, за да изплатят лихвите по стари заеми и така попадат под контрола на безличните бюрократи от Световната централна банка. Със задълбочаването на световната депресия, Световната банка ще може да взема решения относно живота или смъртта на тези нации.Тя ще решава на кои народи ще бъдат отпускани нови кредити и кои народи ще гладуват.

Независимо от приказките за развитие и изкореняване на бедността, резултатът е прехвърляне на богатството на страните длъжници в ръцете на централните банки и чейнджаджиите, които контролират МВФ и Световната банка. 

Например, през 1992, страните от Третия свят, които бяха взели заеми от Световната банка, платиха на централните банки на развитите страни $198 милиона повече, отколкото бяха получили от Световната банка. Всичко това увеличава задлъжнялостта им в замяна на временното облекчаване на мизерията от предишните заеми. Плащанията по лихви вече надвишават стойността на новите заеми. 

През 1992 външният дълг на Африка достигна $290 милиарда, 2.5 пъти повече от дълга през 1980, което се изрази в покачване на детската смъртност и безработицата, влошаване на обучението, жилищата и здравето на хората. Целият свят е изправен пред неизмерими страдания, които вече унищожават третия свят, а сега вече и Япония. 
От всичко това се облагодетелстват чейнджаджиите. 

Както каза един достоен бразилски политик: 
„Третата световна война е вече започнала.
Това е една тиха и не по-малко зловеща война.
Тази война унищожава Бразилия, Латинска Америка и особено всички страни от Третия свят. 
Вместо войници, умират деца. 
Това е война за дълга на Третия свят, война чието основно оръжие е лихвата – оръжие по-смъртоносно от атомната бомба и по-унищожително от лазерния лъч.”


27. ЗАКЛЮЧЕНИЯ 

Въпреки че ще бъде абсурдно да пренебрегнем ролята на влиятелните семейства, като Ротшилд, Уорбърг, Шиф, Морган и Рокфелер, при един преглед на банките и банковата система с частични резерви, трябва да се знае, че днес някои от централните и големите търговски банки, съществуват от триста години и са дълбоко вкоренени в икономическия живот на много народи.Тези банки вече не зависят от наличието на интелигентни личности, като Нейтън Ротшилд. Преди години въпросът за собствеността беше от значение, сега вече не е. Банк ъф Инглънд и Банк ъф Франс бяха национализирани след Втората световна война, но това не промени нищо.Те продължават да разширяват властта си под закрилата на множество закони, платени политици и зависими медии, без да се влияят от смяната на поколенията. За три века те успяха да придобият излъчването на порядъчност, щафетата е предадена на наследниците от шестото поколение, отгледани в система, в която те служат в управителните тела на безброй много търговски и филантропски организации. Незначителна ще бъде ползата от съсредоточаването на вниманието ни върху личности или фамилии и това ще ни отдалечи от търсенето на лекарството.


Проблемът е много по-сериозен.
Той е в порочната система, която позволи и позволява съсредоточаването на огромни богатства във все по-малко ръце, това е днешният икономически проблем. Ако смените имената на основните играчи, проблемът няма да изчезне, нито пък значението му ще отслабне.
Може да се каже, че от хилядите чиновници работещи в Световната банка, централните и международни банки, само една много малка част имат представа за това което се върши. Без съмнение, те ще бъдат ужасени, когато разберат, че с труда си те допринасят за ужасяващото обедняване и поробване на човечеството в полза на няколко свръхбогати плутократи.Така че, безполезно е вече да изтъкваме ролята на отделните личности. Проблемът излиза извън обсега на на политическото дясно или ляво. 

Както комунизмът и социализмът, така и монополистическият капитализъм са били използвани от чейнджаджиите. Днес те печелят и от двете страни на новия политически спектър - и от „социалното общество” на така нареченото ляво крило, и от капиталистите на свободната инициатива, стремящи се към пълното премахване на държавната намеса в техните дела. И в двата случая банкерите печелят. 
Паричната реформа е НАЙ-ВАЖНИЯТ политически проблем пред нацията. 

Нека сега да преминем към заключенията, в същия дух, който Линкълн провъзгласи: „С добри намерения към всички и без омраза към никого.” 

В началото на филма ние зададохме няколко тревожни въпроса. Нека да видим дали сме им дали отговор.
„Какво се случва с Америка днес?
Защо сме затънали до гуша в дългове?
Защо политиците не са в състояние да контролират дълга?”
Защо сме затънали до гуша в дългове?
Защото се трудим при една кредитна парична система създадена и контролирана от частни банкери.

Някои могат да кажат, че Федералният резерв е полуправителствена агенция. Но президенът назначава само двама от седемте членана Управителния борд на Федералния резерв и той ги назначава за период от 14 години – много по-дълъг от неговия. Сенатът наистина одобрява тези назначения, но на практика президентът няма смелостта да назначи никого без одобрението на Уол Стрийт. Това разбира се не изключва възможността, че някои почтени мъже могат да влязат в борда на управителите, но истината е че Фед, както и почти всички централни банки, работи независимо от правителството. Някои ще кажат, че Фед допринася за паричната стабилност. Ние видяхме сегашният управител на Банк ъф Инглънд, Еди Джордж да твърди, че това е най-важната роля на една централна банка. 


Всъщност историята показва, че провалът на Фед в тази насока е пълен. През първите 25 години, от съществуването си,Фед е причинила три икономически падения, включително и Голямата депресия, а през последните 30 години ни доведе до една безпрецедентна инфлация. Отново заявявам – това не конспиративна теория, а добре известен факт сред елитните икономисти. 

Според думите на Нобеловия лауреат, икономистът Милтън Фрийдмън: 
„Пазарът на акции, цените и производството, станаха значително по-нестабилни след създаването на системата на Федералния резерв. Най-драматичният период на нестабилност в производството беше този между двете войни, който включва жестоките свивания на паричното предлагане от 1920-1921, 1929-1933 и 1937-1938. Нито един двадесетгодишен период в американската история не е произвел три така остри парични контракции.Тези факти ме убеждават, че поне една трета от инфлацията по време и след Първата световна война, може да се припише на системата на Федералния резерв, и че остротата на всяка една от тези контракции се дължи на решения и пропуски на властимащите във Федералния резерв. Система, която дава толкова голяма власт и свобода на действие на ограничен брой хора, при което грешките, независимо от това дали са умишлени или не, могат да предизвикат такива сериозни последици е лоша система.Тя е лоша за тези, които вярват в свободата, защото дава такава власт без никаква възможност за ефективен контрол от страна на политиците - това е основният политически аргумент против съществуването на независима централна банка. Ако цитираме Клеменсо, проблемът с парите е твърде сериозен проблем, за да бъде оставен в ръцете на централните банкери.” 

Ние трябва да се поучим от историята докато все още можем. Защо политиците не могат да контролират дълга? Защото всичките ни пари се създават с дълг.Това е система основана на дълг. Парите ни се създават чрез покупката на държавни облигации. Обществото купува облигации, банките купуват облигации, чужденците купуват облигации, а когато Фед реши да влее нови пари в системата, също купува облигации, но ги заплаща със счетоводни вписвания, пари създадени от въздуха. След това, тези нови пари създадени от Фед се умножават десетократно от частните банки, благодарение на принципа на частичните резерви. Въпреки че банките не създават валута, те създават чекови пари или депозити, като дават нови заеми.Те дори инвестират част от тези фалшиви пари. Всъщност, повече от един трилион долара от тези пари са използвани за закупуване на правителствени облигации на свободния пазар, от които банките печелят 50 милиарда долара всяка година, без да поемат какъвто и да е било риск. По този начин, давайки, заеми с частични резерви, банките създават повече от 90% от парите и причиняват над 90% от инфлацията (в момента 97%).

Можем ли да направим нещо?
За щастие, съществува начин сравнително лесно, бързо и без финансови проблеми да се реши въпроса. Можем в рамките на 1-2 години да премахнем дълга, като изплатим правителствените облигации с безлихвени банкноти на САЩ, такива, каквито Линкълн е печатал. Разбира се, това би предизвикало огромна инфлация, понеже нашата валута се умножава от банковата система с частични резерви.

Ето ви и гениалното решение, предложено от Милтън Фрийдмън, което ще стабилизира паричното предлагане и ще избегне инфлация или дефлация докато се изплаща дълга. 

Докато съкровищницата изкупува обратно облигации, с банкноти на САЩ, задълженията за резерви на банките във вашия град ще растат пропорционално, така че количеството пари в обръщение ще остане постоянно. След като притежателите на облигации ги разменят за банкноти на САЩ.Те ще ги депозират в банките и по този начин ще се увеличат банковите резерви. След като всички облигации бъдат сменени с банкноти на САЩ, банките ще бъдат 100% процента, а не частично обезпечени с резерви, както е сега. От този момент сградите на бившия Федерален резерв ще се използват само като места за кеширане на чекове и трезори за банкнотите на САЩ. Законът за Федералния резерв ще бъде ненужен и ще бъде анулиран.Паричната власт отново ще бъде дадена на правителството. Банките не ще могат да създават пари, или пък да намаляват обема им.Така националният ни дълг ще може да се изплати за около една година, а Фед и банковото дело с частични резерви - забранени, без да се стига до фалит на нацията, финансов колапс, инфлация, дефлация или каквато и да е промяна в трудовото ежедневие на американеца. За обикновения американец разликата ще бъде в това, че за пръв път от създаването на Федералния резерв през 1913, данъците ще започнат да се понижават. Ето ви една истинската полза за вас, а не за международните банкерите.

А сега нека да разгледаме тези предложения в подробности.

Ето основните принципи на Закона за паричната реформа, който трябва да бъде одобрен от Конгреса. Създадохме предложение за Закон за паричната реформа, който сме включили в края на текста. Разбира се, вариации със същия резултат ще бъдат добре дошли.

1. Да се изплати националния дълг с безлихвени банкноти на САЩ. Както беше казал Едисън, щом като САЩ могат да емитират облигации, те могат да емитират и доларови банкноти. И двете се гарантират от вярата в доброто състояние на правителството на САЩ. Това означава заменяне на един вид правителствени задължения с друг вид. Едното носи лихвено задължение, а другото не.

Банкнотите на Федералният Резерв могат да се използват,но не и да се печатат след забраната за Фед, така че предлагаме използването на банкноти на САЩ.

2. Забрана на банковото дело с частични резерви. С изплащането на дълга, пропорционално ще се повишават и изискванията за резерви за всички банки и финансови институции, за да се поемат новите банкноти на САЩ, които ще бъдат депозирани и ще увеличат банковите резерви. Към края на първата година на преходния период, задълженията на финансовите институции еднократно ще бъдат поети от правителството на САЩ. С други думи, те също ще бъдат изплатени с безлихвени банкноти на САЩ, като паричното предлагане ще остане стабилно. В краят на първата година, целият национален дълг ще бъде изплатен и ще се радваме на привилегиите на банковото дело с пълни резерви. Фед ще бъде отживелица и анахронизъм.

3. Да се анулират Закона за Федералния резерв от 1913 и Закона за националните банки от 1864г.Тези закони делегират паричната власт в ръцете на частен банков монопол.Те трябва да се отмененят и властта над парите да бъде отново върната на правителството и съкровищницата, където първоначално е била при президента Линкълн. Нито един банкер или личност свързана с финансовите институции не трябва да регулира банковото дело. След първите две реформи, тези два закона и без това ще станат безполезни, тъй като те се отнасят до банковото дело с частични резерви.

4. САЩ трябва да напуснат МВФ, БМР и Световната банка.Тези институции и Федералният резерв са създадени за да централизират властта на банкерите над световната икономика и САЩ трябва да ги напуснат.Техните безобидни функции, като обмяна на валута ще бъдат поети на национално ниво или от нови организации с ограничена дейност.Този закон за паричната реформа ще гарантира стабилитета на паричния обем в обръщение, без да се причинява инфлация или дефлация. Да си припомним, че през последните 30 години Фед е удвоявал паричното предлагане на всеки 10 години.Този факт и частичните резерви са истинската причина за инфлацията и намаляването на покупателната способност, което е скрит данък.Този и другите данъци са истинската причина за това, че и двамата родители трябва да работят.

Обемът на парите трябва да се повишава постепенно, за да имаме стабилни цени, пропорционално на нарастването на населението, или 3% годишно, а не по волята на група банкери, които се срещат потайно. Всички решения отнасящи се до обема на парите в американската икономика, трябва да се базират на статистиката за растежа на населението и нивото на ценовия индекс. Новите парични регулатори и хазната, която може би ще бъдат наречена Парична комисия, няма да имат свобода на действие по тези въпроси освен по време на война.Това ще осигури стабилен и непрекъснат растеж на паричния обем с 3% годишно, като цените ще бъдат стабилни и паричното предлагане няма да се колебае рязко. За да бъдем сигурни, че този процес е напълно честен и открит, всички разисквания ще бъдат обществени, а не тайни, каквито днес са заседанията на управителите на Фед.

Защо смятаме, че реформата е възможна?

Защото тя премахва двете причини за икономическата нестабилност: Фед и банковото дело с частични резерви, както и най-новата, Банката за международни разплащания (БМР). Най-важното обаче е, че опасността от остра депресия ще бъде премахната.

Нека да чуем мнението на Милтън Фрийдмън за причината за дълбоките икономически депресии: 
„Не знам да е имало някога жестока икономическа депресия, която да не е била съпроводена с рязко намаляване на паричния обем. Също така не познавам случай на рязко намаляване на паричния обем, без той да е бил съпроводен от жестока депресия.”

Емитирането на безлихвена валута не е радикално решение.То е било пропагандирано от Джеферсън, Мадисън, Джаксън, Ван Бюрен и Линкълн. Било е използвано и в Европа. 



БЕЗЛИХВЕНИ ПЛАТЕЖНИ ПАРИ НА ОБЩИНА ВЬОРГЛ, АВСТРИЯ

Най-добрият пример е един малък остров, близо до френския бряг на Ламанша, на име Гърнзи. Този остров е използвал емисии от безлихвени пари,за да плати строителните си проекти през последните 200 години. Намираме се в Гърнзи,а това е пазарът му за цветя и зеленчуци. Гърнзи е един от най-успешните примери за това колко добре работи безлихвената парична система. През 1815 бил назначен комитет, който да проучи как да се финансира построяването на нов пазар.Обеднелият остров не можел да понесе нови данъци, така че бащите на държавата опитали една нова идея –
да емитират собствени книжни пари.Това били само шарени, необезпечени хартийки, но хората от острова се съгласили да ги приемат и търгуват с тях. За да им осигурят масова употреба, те били обявени за: „подходящи за плащане на данъци”. Разбира се, идеята не е нова. Америка преди революцията и много други страни по света я бяха използвали. Но това било нещо ново за Гърнзи и чудото станало. Този пазар все още се използва, а построяването му не увеличило задлъжнялостта на хората. 

Защо да не последваме примера на Гърнзи?

Как ще реагират банкерите на такива реформи?

Разбира се, банковият картел ще се противопостави на опитите за премахване на контрола им над световните икономики. Но също така е сигурно, че Конгресът има конституционалното право и задължение, да узакони емитирането на безлихвени пари, и да промени законите, гласувани в миналото под натиск. Несъмнено банкерите ще, правят мрачни предсказания, че емитирането на безлихвени пари ще предизвика жестока инфлация, но запомнете, че частичните банкови резерви са истинската причина за 90% от инфлацията, а не това, че дефицитите ще се изплащат с безлихвени банкноти на САЩ. 

При сегашната система, всички извънредни разходи на Конгреса се превръщат в облигации. Облигациите изкупени от Фед, след това се умножават многократно от банкерите, и причиняват 90% от инфлацията. Проблемът е в системата, основана на дълг и частични резерви.Трябва да пренебрегнем съпротивата им срещу реформите и да сме непоколебими до края на лечението. 

Сър Джозая Стамп, директор на Банк ъф Инглънд през двадесетте години, определи банковата система с частични резерви така: 
„Банковото дело е заченато в неравенство и родено в грях. Банкерите притежават Земята. Ако им я отнемете, но им оставите властта да създават пари, с един замах на писалката, те ще създадат достатъчно депозити, за да си я откупят отново. Ако им отнемете тази изключителна власт, всички огромни състояния, като моето ще изчезнат.Те трябва да изчезнат, защото светът в който ще живеем ще бъде по-добър и по-щастлив. Ако обаче вие пожелаете да си останете роби на банкерите и да си плащате за своето собствено робство, оставете ги да създават пари и да контролират кредитите.”

Американците започват да го осъзнават. Днес над 3200 града и общини са подкрепили предложението, на една организация наречена „Независимост”. Движението „Независимост” настоява Конгресът да разреши на хазната да емитира годишно 90 милиарда долара в банкноти на САЩ, а не в банкноти на Фед или облигации, за да се дават пари без лихва на градове, общини и училища за нуждите им. Заслужава похвала фактът, че „Асоциацията на банкерите на Илинойс”, в която членуват 515 банки, ратифицира това предложение, което е стъпка в правилната посока.

Както Милтън Фрийдмън многократно е казвал:
„Не може да настъпи депресия без рязкото свиване на паричния обем.”


В нашата система само Фед, БМР, заедно с американските банкери или комбинация от най-големите банки на Уол Стрийт могат да причинят депресия. С други думи, икономиката ни е толкова голяма и устойчива, че депресията не може да ни връхлети случайно. Ако не променим банковата система, те винаги ще имат тази власт.Те могат да изключат контакта на нашата икономика, когато поискат. Единственото решение е да се закрият Фед и банковата система на частичните резерви и да се оттеглим от БМР.
Само това ще прекрати властта на международните банкери над икономиката ни. Една катастрофа на финансовите пазари, сама по себе си, не може да причини дълбока депресия. Само силното свиване на обема на парите може да причини една дълбока депресия. Пазарната катастрофа от 1929, унищожи само дребните и средни спекуланти, при което 3 милиарда долара смениха притежателите си.Тя беше димната завеса за свиване на обема на парите и кредитите с 33% през следващите 4 години, при което над $40 милиарда от богатството на средната класа премина в ръцете на големите банки. Въпреки воят и протестите на разделеният Конгрес, независимият Фед продължи да свива парите в продължение на цяло десетилетие. Едва Втората световна война сложи край на страданията на американците. 


При депресия, богатството което потъналата в дългове средна класа притежава, ще се заличи от безработица, ниски заплати и просрочени ипотеки. Ако не започнем да реформираме паричната си система, чейнджаджиите могат да направят това, което направиха през 1929 г. - да сринат пазара на акции и да използват това за димна завеса за свиване на паричното предлагане. Но ако сме решени да се борим за контрола над нашите пари, можем да се спасим сравнително бързо – може би за няколко месеца, когато банкнотите на САЩ влязат в обръщение и заместят парите на банкерите. Колкото по-дълго чакаме, толкова по-голяма е опасността да загубим изцяло контрол над нашата нация. Някои все още недоумяват, защо международните банкери искат да причинят депресия. Няма ли това да убие кокошката, която днес снася златните лихвени яйца? Спомнете си какво каза Лари Бейтс в началото на филма: ”В периодите на кризи, богатството не се губи, а само преминава в други ръце.” 

Имаме ли представа за това, какво ни готвят чейнджаджиите? 

Ето какво каза Дейвид Рокфелер, председател на Чейс Манхатън Банк, най-голямата банка на Уол стрийт: 

„Намираме се на прага на една световна промяна. 
Всичко от което се нуждаем е една дълбока криза и нацията ще приеме Новият световен ред.” 

Така че, една криза ще ускори техните планове. Въпросът е кога ще настъпи тази криза. За щастие все още имаме време. Не е много вероятно тази криза да настъпи преди изборите през 1996, но след това опасността се засилва. Независимо от това дали ще причинят катастрофа или депресия, чрез увеличаване на данъците, или чрез прехвърлянето на хиляди работни места навън, благодарение на споразумения като GATT или NAFTA,средната класа на Америка е застрашена от изчезване. Евтин труд, включително и робски труд от Китай, така смело документиран от Хари Уу, се конкурира с американския. С други думи, парите се консолидират във все по-малко ръце, така както никога не е било в историята на тази страна и света. Без реформа, американската средна класа скоро ще изчезне, като останат изключително малко богати и много бедни хора, което вече е реалност в повечето части на света. Години наред, конгресмени, президенти, индустриалисти и икономисти отправяха подобни предупреждения. Религиозни лидери също осъзнаха опасността.

През 1889, по времето на Уилиам Дженингс Брайън, папа Лъв XIII казва: „От едната страна е групата, която притежава властта, защото притежава богатството.Тя държи в ръцете си труда на хората и тяхната търговска активност, манипулира за своите собствени облаги и цели всички източници на снабдяване и има представително мнозинство в държавните институции.
От другата страна са бедстващото и обезправено множество, оскърбени и страдащи. Алчността и лихварството, които въпреки че многократно са били осъждани от църквата като грехове, съществуват под различни форми и днес и се прилагат от ненаситни сребролюбци. По този начин, малко на брой изключително богати хора, успяха да наложат на бедстващите маси един хомот, който не е по-различен от робство.” Малко по-късно, по време на Голямата депресия, папа Пий ХІ отново засяга този проблем:
„В наши дни се трупа не само богатство, но и една огромна власт и деспотично икономическо господство, които се съсредоточават в ръцете на малък брой хора. На тази власт не може да се противостои, особено когато се упражнява от тези, които поради това че държат и контролират парите, могат да контролират и разпределят кредитите, доставяйки по този начин кръвта и живота на икономическото тяло.Така, те са сграбчили здраво в ръцете си икономиката и не позволяват на никого да диша против волята им.” 

Образовайте приятелите си. 

Страната ни се нуждае от ядро от хора, които знаят как се манипулират парите, и които знаят решенията, защото когато влезем в депресия, ще се появят тези „консерватори”, които ще ни предложат планове, разработени от международните банкери.

Внимавайте, когато ви предлагат златния стандарт. Защо?
 Много просто.
Никога преди не е съществувала такава концентрация на злато извън Америка. И никога, толкова злато не е било в ръцете на международни организации, като Световната банка и Международния валутен фонд. Валутата обезпечена със злато носи само беди на нацията и връщането към нея ще бъде неправилно решение в този случай. Спомнете си, че валутата ни беше обезпечена със злато през 1929г. и през първите четири години на Голямата депресия.

Бъдете нащрек и когато ви предлагат планове за регионална или световна валута - това е Троянският кон на международните банкери.

Образовайте вашите конгресмени. Няколко красноречиви членове могат да накарат другите да обърнат внимание. Повечето конгресмени не разбират системата. Някои я разбират, но се влияят от облагите предоставени им от банките и игнорират проблема без да осъзнават сериозността му. Надяваме се, че дадохме своя полезен принос към националния дебат за парична реформа.
Нека всеки човек да изпълни своя дълг според възможностите си
Нека Бог ни даде светлина и ни помогне да променим себе си и нацията си. Казваме „себе си”, защото с концентрирането на все по-големи богатства във все по-малко ръце, огромен брой хора ще бъдат докарани до пълно отчаяние.Тогава хората ще станат като своите подтисници – себелюбиви и алчни. 

Нека да си спомняме предупреждението и да не губим от погледа си цялата картина, или както е казал папа Пий ХI: 
„Каква ще е ползата за хората от едно по-мъдро разпределение и използване на богатството, което ще им позволи да притежават целият свят, ако по този начин те изгубят душите си? Каква ще е ползата от усвояването на здравите принципи на икономиката, ако те позволят да бъдат до такава степен обладани от егоизъм, безсрамие и алчност, че чрез делата си да нарушават Божиите заповеди?”

КРАЙ.